Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Но това е работа! — каза възмутено той. — В наши дни всичко става, не сте ли съгласен? При тази стагнация на пазара на труда тези оферти ми се струват отлични!

Младежът поклати глава.

— На кой свят живеете? — попита той, отново с ироничен тон. — Нима тук нямаме достатъчно чужденци имигранти, които да работят? — Повдигна вежди, за да подчертае основната идея. — Предложението за работа с приемлива заплата не съществува!

Томаш се спря за момент на тротоара със замислено изражение.

— Вижте, не може да мислим така…

Събеседникът му нетърпеливо вдигна ръка.

— Не ми излизайте с тези приказки, все едно слушам майка си! — каза той. — Знаете ли кое ме притеснява? Братовчед ми, който още не ми е платил за последните два месеца работа в сервиза! Ето това ме притеснява! — Младежът цъкна с език. — Трябва да отида там и да говоря с него!

— Сервизът не е ли в Коимбра?

— Да, но нямам пукната стотинка и постоянно отлагам пътуването. Може би следващия месец, когато взема пари…

— Случайно пътувам за Коимбра утре — прекъсна го Томаш. — Ако искате, ще ви закарам. Тъкмо ще ми правите компания.

Младежът, който вече обръщаше гръб да си тръгва, спря и се взря в историка.

— Наистина ли? Супер!

Размениха си телефоните. Младежът се казваше Алешандре. Разбраха се да се срещнат на „Кампо Пекено“ [30] Метростанция в Лисабон. — Б. пр. на следващия ден. След като се разделиха, Томаш се отправи към автобусната спирка на „Кариш“, размишлявайки върху всичко, което се бе случило, откакто същата сутрин бе пристигнал в бюрото по труда. Сега, когато познаваше ситуацията отблизо, безработицата разкриваше неподозирани трудности и противоречия.

Потънал в мисли, той пътува в автобуса на автопилот, механично слезе на спирката и се отправи към дома си.

Усети как някой го задържа.

Изненадан, той се отърси от мислите си и се вгледа в мъжа, който го държеше над лакътя; лицето му беше закрито от качулката.

— Какво става, вече не поздравяваш ли приятелите си?

След първоначалната изненада Томаш се взря в тъмното лице и привиквайки със сянката, очите му го разпознаха.

— Филипе! — възкликна той. — Какво правиш тук?

Беше Филипе Мадурейра, стар приятел от гимназията в Кащело Бранко. Той се усмихна леко, огледа се наоколо, за да се увери, че никой не ги наблюдава, и успокоен се наведе към ухото на Томаш.

— Имам нужда от помощ — прошепна той. — В опасност съм.

На трептящата светлина на свещите се виждаха фантасмагорични сенки, които непрекъснато сменяха формата си; изглеждаха гигантски, докато танцуваха и се преобръщаха по грапавите стени на храма. Свещите бяха наредени по пода във формата на пентаграм — два върха нагоре и един надолу. Струи дим се виеха нагоре като пълзящи змии и се преплитаха по средата на бавното си въздигане към тавана. Приличаха на малки вулкани, които изпускаха кротко затаената ярост.

Фигури в черни мантии с качулки мълчаливо застанаха около пентаграма от свещи с лице към амвона, втренчени в силует в червена мантия, обърнат с гръб към тях. Зад тази групичка имаше един човек с бяла мантия, който стоеше малко встрани от другите. Мъжът на амвона се обърна към своите поддръжници.

— В името на Сатаната, въздигаме този олтар на Владетеля на Ада — произнесе човекът в червено с вдигнати нагоре ръце, които описаха дъга, — Благословен да е нашият господар!

— Той ни носи радост! — отвърна орденът в един глас. — Благословен да е господарят Сатана!

Червеният силует, който явно беше водачът и ръководеше церемонията, отново взе думата.

— Нека нашият адски господар да ни благослови с помощта си!

— Той е повелител на Земята — отвърна групата. — Слава на Сатаната!

— Земята е твоя, господарю Луцифер — каза водещият на церемонията. — Помогни ми да сразя враговете си, защото аз съм твой роб. Защити ме от онези, които ме преследват.

— Спаси ни от онези, които ни мразят — произнесе групата.

— Защити другите, които те почитат.

Церемонията протичаше в ритъма на паузи и отговори. Червеният силует рецитираше ритуални стихове, а орденът отговаряше в един глас с друг подобен стих.

— Ела при нас, господарю Ариман, и ни дари с нов живот.

— Ние сме твой народ и твои роби.

— Дай ни от твоята сила, за да се прославиш, господарю Сатана.

— С нея ще разгромим онези, които ти се опълчват.

— Чуй ни, всемогъщи Велзевул! Чуй ни, велики Луцифер.

— Нека нашият глас стигне до теб.