Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Вие и вашият приятел сте отишли при Мефистофел по собствена воля, нали? И доколкото ми е известно, пак сами дойдохте в тази зала. После аз наистина казах на моя… ъ… другар да направи каквото трябва. Исках да го накарам да ви пусне, както е очевидно. Целият театър, който той разигра тук, не е по моя вина.

— Театър ли? Този човек щеше да ме убие!

— Така твърдите вие. Но аз ви уверявам, че всичко бе постановка, разбрахте ли? Театър! — Той колебливо сви рамене. — И тъй като карабинерите се намесиха, ние никога няма да узнаем истината, прав ли съм? In dubio pro reo [141] При съмнение се въздържай (лат.) — Израз, който се ползва в правото и означава, че когато няма безспорно доказана вина, се отсъжда в полза на обвиняемия. — Б. пр. Томаш, който отново се бе умълчал, разбра, че е време да се намеси.

— Виждате ми се много убеден…

Магус скръсти ръце на гърдите си, показвайки още по-недвусмислено, че няма от какво да се страхува.

— Съвестта ми е чиста — просто заключи той. Сведе поглед към тялото на Балам. — Само един човек може да ме изобличи, но той вече не е сред нас, нали?

Със светкавично движение португалският историк скочи към Магус и свали качулката му.

— Но аз съм тук, драги Аксел Сит.

Маската на церемониалмайстора най-сетне бе свалена, разкривайки кокалестото лице на председателя на Европейската комисия и съдия в Международния наказателен съд.

Разкритието, че магът на сатанинската секта беше самият съдия Аксел Сит, остави прокурорите от Международния наказателен съд, агентите от Интерпол и карабинерите с отворени усти. Изумление обзе всички в залата.

— Съдия Сит! — възкликна с изумление главният прокурор Агнес Шално. — Не вярвам на очите си!

Магус сви рамене.

— Заниманията в свободно време са си моя работа — каза той.

— Доколкото ми е известно, не съм извършил никакво престъпление. Ако е така, на вас се пада честта да го докажете. Струва ми се, че няма да е лесно.

Погледите на двамата прокурори се отместиха от съдията към Томаш — единствения, който не изглеждаше изненадан от истинската самоличност на Магус.

— Вие знаехте ли кой е той, професор Нороня?

Историкът леко кимна.

— Името — отвърна той. — Името на съдията по това дело привлече вниманието ми още в началото, особено когато разбрах, че той сам си го е избрал. Отказал се е от фамилното си име и се нарекъл Сит. Стори ми се странно и се запитах що за човек би сторил подобно нещо?

— О, моля ви! — възрази Аксел Сит. — Остава да ме обвините, че съм си сменил фамилията! Не знаете ли, че Сит е библейски персонаж? Сит е третият син на Адам и Ева и на иврит означава „семе“. Както виждате, в това няма нищо лошо. Защо се заяждате с името ми?

— Вярно е, че Сит е библейско име — съгласи се историкът.

— Но той има изключително второстепенна роля в Битие и на практика няма отношение към Писанието. За какъв дявол човек ще се отказва от името си, за да приеме библейско име с неясна история? Ако беше Авраам, Ной, Мойсей или Исус, добре, но… Сит? Защо Сит? С какво е бил толкова специален? Ако прочетем Библията, ще видим, че връзката на този персонаж с останалите събития всъщност е нищожна. Именно това ме учуди в началото. Защо съдията е избрал името Сит?

— И какво? — попита главната прокурорка, губейки търпение. — До какъв извод стигнахте?

— Заключих, че името Сит, избрано от съдията, не може да е заимствано от Битие. В египетската митология съществува много важен бог със същото име [142] Става дума за египетския бог на пустинята, войната, гръмотевиците и хаоса Сет. На английски език третият син на Адам и Ева и богът на хаоса в египетската митология носят едно и също име — Seth. На португалски Сит е ИВ, а Сет е Seth или Set. В оригиналното издание на книгата името на съдила е Seth. — Б. пр. . Сет е египетският бог на насилието, войната и хаоса, въплъщение на злия дух и предшественик на дявола. Името Сет ни препраща към сетанизма или… сатанизма.

Двамата прокурори се ококориха.

— Моля?

— Името Сатан или Сатана произлиза от египетското Сет.

— Томаш извади от джоба си бележника с разгаданата криптограма и се обърна към председателя на Европейската комисия.

— Господин съдия, спомняте ли си, че в края на предварителното изслушване в „Палацо Векио“ ви показах посланието на Филипе?

Хората, които се намираха наблизо, се взряха в надрасканата фраза.

GO ТО satan & SEARCH SATAN’S TOMB

— Да — отвърна съдия Сит. — И какво?