Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Председателят на Европейската комисия не беше забравил. Това бе най-важната част от пъзела, причината за всичко, и нито за миг не бе напускала съзнанието му.

— Дискът — каза той с равен глас, опитвайки се да прикрие безпокойството, което в този миг бушуваше в сърцето му. — Къде е? Намерихте ли го?

Томаш бръкна в джоба на мантията, извади сребрист диск и предизвикателно го показа на съдията.

— За ваше нещастие, да — каза той с широка усмивка и решителен поглед. — Ето го.

Сложиха лаптопа, който Марилу бе донесла, върху сатанинския олтар, точно до козята глава, и поставиха диска. Дивиди плейърът се отвори на екрана и показа първия кадър със стрелка, обозначаваща бутона play : зала, снимана отгоре, а долу се виждаха мъже с вратовръзки около маса, затрупана с документи.

— Сега ще видим серия от видеоклипове, направени от Ерик Гарние и Ерве Шопен в някои от залите в седалището на Европейската комисия в Брюксел — обясни Томаш, обръщайки се специално към двамата прокурори от Международния наказателен съд. — Както вече ви разказах днес следобед на предварителното изслушване по делото, двамата специалисти са били наети тайно от бившия председател на Комисията, за да открият източника на изтичане на информация. Били упълномощени да следят входящата и изходящата кореспонденция, включително имейли и телефонни разговори. Ще видим записи, които имат връзка с делото на МНС за престъпления срещу човечеството.

Двамата прокурори се взряха в замръзналия кадър на екрана на лаптопа.

— Този видеозапис — попита Агнес Шално — има ли връзка с подслушването?

— Разбира се — потвърди историкът, — Според документите, които Филипе ми даде, видеото е от среща на европейския комисар, отговорен за финансовата архитектура, и икономисти, които имали задачата да анализират последствията от създаването на единната валута. — Томаш посочи към комисаря. — Познавате ли този европейски комисар?

Прокурорите се наведоха над екрана, присвили очи в опит да видят по-добре човека на снимката, и зяпнаха.

— Аксел Сит?

Съдията изсумтя.

— Възразявам! — извика той. — Това е монтаж!

Томаш не му обърна внимание.

— Както знаете, преди да стане председател на Европейската комисия, съдия Сит е бил европейски комисар, излъчен от Франция. В качеството си на европейски комисар е един от създателите на архитектурата на еврото — напомни той. — Нека сега да чуем разговора, записан от камерите и микрофоните, поставени тайно от господата Гарние и Шопен.

Португалецът натисна play и видеозаписът започна с мъжете около масата, които клатеха глави и ръкомахаха, очевидно увлечени в разпален спор.

— Що за текстове са това? — прозвуча гласът на Аксел Сит.

— Поисках доклади за загубите и ползите от единната валута, а вие ми представяте този боклук?

— Но, съдия Сит, това са заключенията, до които стигнахме — отвърна един от икономистите. — Разговаряхме с много хора, проучихме всички трудове за парични съюзи и установихме, че съществува консенсус по този въпрос: без политическо единство единната валута няма да проработи. Не можем да не отбележим този проблем. Паричният съюз винаги облагодетелства центъра и вреди на периферията. Паричният съюз, който създаде франка например, беше изгоден за Париж, но навреди на Бретан и Южна Франция. Песетата бе полезна на Мадрид, но се оказа пагубна за Галисия и Андалусия. При паричния съюз винаги има трансфер на ресурси от периферията към центъра. Това означава, че той има смисъл само ако след формирането му центърът е готов да финансира периферията, за да компенсира загубите й. Но без политическо единство тази стъпка няма да бъде направена и периферните зони ще се дезинтегрират.

— Твърдиш, че страните от периферията няма да издържат на единната европейска валута?

— Ще издържат, ако има политическо единство, което да позволи компенсационни трансакции — отговори икономистът.

— В противен случай няма да устоят. И още нещо: страните от периферията ще трябва да направят реформи в сектора на труда, за да устоят на удара на международната конкуренция. Не забравяйте, че те ще въведат една силна валута, която няма да могат да обезценят, за да ребалансират външните си сметки. Без тези реформи вносът ще ги смаже. Освен това на територията на единната валута трябва да има мобилност на работната сила, гъвкави цени и заплати и бюджетна интеграция — неша, които в момента не съществуват, няма да съществуват и в бъдеще, тъй като няма стратегии за създаването им.