Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— И какво е окончателното ви заключение?

— Единната валута, така както е замислена, ще се срине. Може да рухне още при първата криза като картонена кула. И ако еврото не преодолее бързо този колапс, страните от еврозоната ще преминават от криза в криза в една безкрайна агония, докато този съюз не се разпадне.

На видеото се виждаше как Аксел Сит потърква брадичката си, обмисляйки онова, което току-що бе чул.

— Слушайте, така няма да стане — заяви накрая европейският комисар, очевидно взел решение. — Редактирайте тези доклади и ми покажете само предимствата от създаването на единната валута. Струва ми се, че…

— Но, господин съдия, тези неща не се правят така! — възрази друг икономист. — Наш дълг е да предупредим тези, които вземат решения, и обществеността за опасностите, които ни очакват при проектираната структура на еврото. Ако излезем с доклад в рамките, които ни поставяте…

— Тишина! — прекъсна го грубо Аксел Сит. — Вече е решено. Проектът за единната валута ще бъде осъществен, каквото и да ни струва това! Искам доклад, който представя само предимствата на паричния съюз!

— А какво ще стане след това, когато еврото изпадне в колапс?

Европейският комисар сви рамене.

— Когато това се случи, драги, ние най-вероятно няма да сме тук — заключи той с безгрижна усмивка. — Да му мислят онези, които са на власт тогава! И данъкоплатците, естествено!

Екранът почерня и Томаш натисна stop. Присъстващите се взряха в съдия Сит, който клатеше глава.

— Всичко е монтаж — повтори той. — Нищо от това няма да издържи в съда. Монтаж!

Историкът отново не му обърна внимание.

— Записът на тази среща е особено важен, защото показва, че европейските висши чиновници са били информирани за опасностите, които проектираната структура на еврото криела, но въпреки това са потулили предупрежденията. И още по-лошо — манипулирали са докладите, за да представят реализацията и бъдещето на еврото в добра светлина.

— Този материал ми се струва наистина важно доказателство по делото, образувано от Международния наказателен съд — отбеляза главен прокурор Агнес Шално.

Без повече коментари Томаш избра следващия файл. Виждаше се стая с дивани. Там бяха седнали двама мъже — единият се бе облегнал назад с кръстосани крака, другият беше изправен.

— Запис на среща между финансовите министри на Германия и Португалия — обясни историкът. — Състояла се е в Брюксел в офиса на постоянното представителство на Португалия един час преди срещата на ЕКОФИН [143] ECOFIN — абревиатура на Economic and Financial Affairs Council (англ.) — Съвет по икономическите и финансови въпроси, чиито членове са финансовите министри на страните — членки на ЕС. — Б. пр. — съвета на финансовите министри на ЕС. Двустранните срещи преди официалните заседания са нещо естествено и обикновено няма свидетели. На тях двете страни обсъждат въпроси от взаимен интерес, както и в този случай. Впрочем вижте сами.

Томаш натисна play и кадърът се раздвижи.

— Ах, драги ми Аугущо, има един малък проблем, който трябва да разреша с вас — произнесе един гърлен глас на английски, очевидно на германския министър. — При добро желание всичко се постига, прав ли съм?

— Е, Гюнтер, за какво се отнася?

— Има един завод в Германия, който среща затруднения с поръчките — каза той. — Произвежда бойни подводници, но от падането на Берлинската стена никой не се интересува от продукцията им. Няма купувачи на U-Boote [144] Подводници (нем.). — Б. пр. .

— Така е, вече няма военни поръчки. Производителите фалират…

Германецът въздъхна.

— Жалко, защото тези хора са мои добри приятели. Те финансираха кампанията ми на последните избори, разбираш ли? Дойдоха при мен за помощ и както се досещаш, не мога да им откажа. Вече говорих с гърците, които ще купят четири подводници, но е необходима още една поръчка. Та си мислех дали португалският флот не се нуждае от някоя подводница…

— Подводници ли, Гюнтер? — учуди се португалският министър. — За какво са ни на нас подводници? Имаме „Баракуда“ [145] Клас подводници. — Б. пр. и тя ни е предостатъчна. Не ни трябват повече.

— Вие, изглежда, не разбирате, Аугущо. — Тонът на Гюнтер внезапно се втвърди. — Ние ви помогнахме с кохезионните фондове, както знаеш, а вие пръснахте парите ни за магистрали и благоустройство, предоставяйки ги на строителните фирми на приятели, финансирали предизборните ви кампании. — Той намигна на събеседника си и прошепна: — А дали не заделят по нещичко и за личните ви банкови сметки? — Той се разсмя зловещо и възвърна нормалния си тон. — Тоест парите на германските данъкоплатци бяха изхарчени за финансиране на вашите схеми и вашите партии. Затова сега искам да ми върнете услугата и да използвате парите на португалските данъкоплатци за финансиране на компанията, която подпомогна моята партия в Германия. — Министърът се озъби като хищник, заплашващ жертвата си. — Разбрахте ли?