Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Но да изхарчим осем милиарда евро в невъзвръщаема инвестиция, означава сами да си наденем примката на врата!

— Не се тревожете за това, топ cher. Сега всички сме в еврозоната и това ви предпазва от колебанията на пазара. Освен това вие ли ще управлявате, когато след няколко години настъпи моментът да се плаща?

Министър-председателят на Португалия оправи вратовръзката си.

— Да, имате право.

— Не унивайте, топ chere. Нека онези след вас да решават проблемите! И ако се наложи данъкоплатците да плащат повече, толкова по-зле за тях.

Гонсало да Куня се засмя.

— Данъкоплатци ли? Какво е това? Когато сме в управлението, Аксел, всичките пари, до които имаме достъп, ни принадлежат! Принадлежат ни! Това за данъкоплатците е за пред глупаците. Парите са наши и ние си ги харчим, както намерим за добре.

— Точно така е! — съгласи се ентусиазирано французинът.

— Ако парите не достигат, се намаляват заплати, вдигат се данъци, уволняват се хора — прави се, каквото е необходимо! Важното е да се държим заедно, нали?

Събеседникът му кимна.

— Прав сте, прав сте. — Португалецът обмисли предимствата на идеята. — Освен всичко, такива проекти впечатляват електората. Ако намесим и публично-частните партньорства, сметката ще дойде след няколко години. Това ще ми позволи да кажа, че португалската държава всъщност ще плати много малко и други глупости от този род. От друга страна, мога дори да твърдя, че TGV ще ни донесе прогрес и работни места…

— Ще проработи! Вие нареждате да се направи, глупаците плащат, а най-хубавото е, че дори ще гласуват за вас! Идеално, mon cher Гонсало! Parfait! [151] Чудесно (фр.). — Б. пр.

На екрана двамата мъже се сбогуваха, министър-председателят изпрати комисаря до вратата и веднага се върна на дивана, като извади телефона си. Набра някакъв номер и зачака.

— Ало? Комендадор Перейра? Обажда се Гонсало да Куня. Имам минутка преди европейския съвет тук, в Брюксел, и ви се обаждам да споделя нещо, драги. Как върви? — Той замълча, изслушвайки събеседника си. — Да, много добре, много добре.

— Нова пауза. — Така ли? А магистралата, която ви поръчах да изградите в Бейра Байша [152] Провинция в Португалия. — Б. пр. , добре ли върви? Внимавайте, защото прибирате една значителна сума от държавната хазна, нали? Там няма да има никакъв трафик, наредих изграждането й нарочно, за да ви помогна. — Той отново замълча. — Спокойно, човече, аз ще се погрижа. Тъй като движението ще е толкова незначително, че няма да ви донесе никакви пари, в договора ще има клауза, според която държавата ще плати, за да гарантира печалбата ви. Знаете, че вашата фирма няма да има проблеми с мен. — Изслуша думите на събеседника си. — Кой земеделски терен? Онзи на Вила Нова де Мешильоеш? Говорете с кмета, той е разбран. Ще промени регулационния план, не се тревожете. Ще трябва да развържем малко кесията, нали знаете. — Той се прокашля. — Слушайте, току-що ми попадна един проект, който може да ни донесе добри пари. Точно затова ви се обаждам. Кажете ми нещо, драги. Какво знаете за високоскоростните влакове? — Гонсало да Куня отново замълча. — Да, нещо такова. Работата е там, че започваме един проект и… и искам да бъдете част от консорциума. Намесени са много пари, приятелю. Ще има за всички. — Нова пауза. — Не, ясно е, че високоскоростните линии не са рентабилни, драги комендадоре. Онези магистрали също не са рентабилни, нито пък необходими, но това не ни попречи да ги изградим, нали така? Трябваше да помогнем на приятелите си от строителните компании и ние го направихме, нали? Това е същият случай. Ще изготвим обичайния договор, от тези с клаузата, че държавата ще плати, за да гарантира печалбата на консорциума, ангажиран с проекта. Ще бъде публично-частно партньорство, съгласно обичайната схема, не се тревожете. — Отново замълча. — Да, точно така. Но, слушайте, искам и една добра сума за партията. Все пак ще спечелите много пари. — Замълча, за да изслуша събеседника си. — Добре, после ще говорим. Когато определим маршрута на TGV , ще ви съобщя предварително, за да може да закупите терена на добра цена и да спечелите хубав дял от отчуждаването. — Изчака събеседника си да се изкаже и изведнъж смръщи чело, удряйки с ръка по масата. — Точно така, прав сте! Вие добре познавате схемата, същата като при проектирането на SCUT. Бях забравил за това… — Прочисти гърлото си.

— Помнете, че историята с влаковете струва милиарди ев… ъ, километри. Затова не приемам по-малко от няколко десетки милиона евр…, искам да кажа километри, за партията си, разбирате ли? Изборите чукат на вратата и… — Той замълча. — Добре, добре. След това мъжете с куфарчетата ще минат да приберат парите. Тъпото е, че и те ще вземат комисиона, нали? Но в крайна сметка така трябва. Това е цената, за да заличим следите от… километрите. — Министър-председателят въздъхна. — После ще говорим, приятелю комендадоре, по телефона трябва да сме предпазливи, не мислите ли? Освен това всеки момент ще започне европейският съвет и не мога да закъснявам, иначе Дебеланата ще ми тегли едно конско на немски. — Той се разсмя.