— Много поздрави на вашите хора от компанията. И специално на касиера. — Отново се захили. — Добро момче е този Теодоро. Готино е да подписваш чекове, а? — В стаята отново се разнесе смях. — Хайде, поздрави…
Главата на португалското правителство затвори и екранът стана черен — знак, че записът бе свършил. След като натисна пауза, Томаш се обърна към прокурорите от Международния наказателен съд.
— Чухме три много интересни разговора, не мислите ли?
Агнеш Шално и Карло дел Понте все още бяха потресени от онова, което бяха чули и видели.
— Много — тихо отвърна главната прокурорка с пребледняло от шока лице. — Наистина.
— Не че не сме подозирали, че важните решения се взимат по този начин, но едно е да си го представяме, друго е да го видим с очите си — отбеляза историкът. — Тези разговори ни разкриват няколко изключително важни неща. — Едното е, че в нашите демокрации съществува сериозен проблем, отнасящ се до финансирането на политическите партии. Онези, които ги спонсорират, не го правят с идеална цел, а за да извлекат изгода. И лошото е, че наистина успяват. Системата работи по такъв начин, че в замяна на спонсориране на предизборните кампании политиците взимат важни решения в интерес на спонсорите си и в сериозен ущърб на своите граждани. Изпълняват се безполезни благоустройствени проекти, само и само спонсорите да спечелят пари. Проверка на Сметната палата показва, че почти седемдесет процента от разходите за консултации, направени в Португалия за една година, са били по Директни споразумения. В по-малко от три процента от случаите е имало консултации с повече от една фирма за услуги.
— Как е възможно? — попита Агнес Шално. — Нали Порту галияе страна — членка на Европейския съюз?
— Вижте, този проблем съществува в Португалия, съществува в останалите европейски страни, в Америка и във всяка Демократична държава. Установено е, че всеки от представителите на Конгреса на САЩ например прекарва между тридесет и седемдесет процента от времето си в събиране на средства за предизборни кампании. Политиците са много по-отворени към нуждите на спонсорите си, отколкото към тези на страната, и дори се уговарят със своите съперници, за да могат безпроблемно да получат парите, както видяхме в сделката с подводниците. Сегашната схема на финансиране на партиите е корупционна и ако не бъде сериозно реформирана, няма да стигнем до никъде.
— Факт — съгласи се главната прокурорка. — Дълбокото гърло [153] Прозвище на Марк Фелт (1913–2008) — зам. — директор на ФБР и информатор на журналистите от „Вашингтон Поуст“ Боб Удуърд и Карл Бърнстеин, работещи по аферата „Уотъргейт“. — Б. пр.
от „Уотъргейт“ казваше: „Следвайте парите!“. Който иска да открие източника на злото, трябва да тръгне по следите на финансирането.
Томаш посочи към екрана.
— Второто нещо, което тези записи ни показват, е, че корупцията в Португалия е тежък проблем. Забелязахте ли как земеделските земи се превръщат в градски? Това е изпитана корупционна схема, прилагана в Португалия. Акулите изкупуват земята на беден земеделец за двадесет хиляди евро и плащат под масата на общините да впишат този терен в регулация, като по този начин цената му скача на двеста хиляди.
— Голяма далавера…
— А не е ли? Тази схема има много варианти. Един от тях ни бе представен в разговора между министър-председателя и строителния инженер. Държавникът издава на своя спонсор маршрута на високоскоростен влак, преди тази информация да е обявена в публичното пространство; той купува земеделските имоти, които се намират по предвидения маршрут, и подкупва кметовете, за да ги превърнат в регулирани терени. Тъй като по закон отчуждаването на регулирани терени е много по-скъпо от това на земеделските земи, спонсорите ще натрупат цяло състояние, когато държавата похарчи парите на данъкоплатците за отчуждаване на регулираните терени, през които ще минават високоскоростните влакове. Тази схема, в която са въвлечени управляващи и спонсори, бе често прилагана при изграждането на магистрали, включително SCUT. Само благодарение на отчуждаването на бързо влезли в регулация терени, изграждането на магистрали в Португалия сигурно е излязло двойно по-скъпо от реалната си цена.
Смаяни, магистратите се спогледаха.
— Това е… невероятно.
— Друг вариант на същата сделка е послужил за измъкване на огромни суми от банките. Строителните компании купуват земи на безценица, подкупват кметовете, за да ги вкарат в регулация, и получават разрешително за строеж. След това искат от банките да финансират тридесет процента от стойността на проекта, предоставяйки земята като гаранция. Тъй като кредити се дават лесно, банките дават парите, а строителните компании, вместо да изградят обекта, си ги прибирали в джоба. Когато строителите престанат да плащат задълженията си, банката търси терена, заложен като гаранция, и открива, че той всъщност се намира сред полето и не струва нищо, защото там има само ливади.
Читать дальше