Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Разтревожена, Агнес Шално отново срещна погледа на Карло дел Понте и въздъхна.

— Това наистина ще бъде един много сложен съдебен процес. Не знам как ще…

Историкът вдигна ръка, за да й покаже, че още не е свършил, и отново се обърна към лаптопа.

— Сега ще чуем друг телефонен разговор от Брюксел. Участниците в диалога са португалският министър-председател и министърът на парламентарните въпроси в Лисабон. Премиерът е в офиса на португалското представителство в Европейската комисия. Записът е направен няколко часа преди важно заседание.

Томаш натисна play и кадърът, показващ мъж, седнал зад бюро, с телефонна слушалка в ръка, оживя.

— Антонио, откъде ти хрумна идеята да подготвяш закон за престъпления по служба от лица, заемащи държавни длъжности? — попита възмутено министър-председателят. — Полудя ли, или какво?

— Но, Гонсало, вече говорихме за това…

— Говорихме, но не точно за това! Преди малко Пауло ми прочете някои клаузи и… честно казано, съм потресен! — На видеото се виждаше как премиерът преглежда някакъв документ. — Осем години затвор за политик, действал неправомерно с цел да облагодетелства или навреди на някого? Пет години затвор за държавен служител, приел или поискал материална или нематериална облага за себе си или друго лице? Три години затвор за нарушаване на регулационен план? Една година затвор за неизпълнение на показателите на бюджета? — Премиерът вдигна поглед от документа, който четеше. — Полудя ли, Антонио? Ако всичко това е наказуемо, всички отиваме в затвора, по дяволите! Какво правим всеки ден, ако не да облагодетелстваме или ощетяваме някого неправомерно? А не искаме ли материални облаги от спонсорите за партийните банкови сметки? Не нарушаваме ли нормите за изпълнение на бюджета? Не можеш да представиш подобен закон, Антонио! И дума да не става!

— Гонсало, вече говорихме за това! — настоя министърът по парламентарните въпроси. — Трябва да покажем, че държим на морала, разбираш ли? Това създава добър медиен имидж.

— Да, но всички тези членове ми идват в повече, Антонио. Представи си, че утре изпаднем в криза, страната ни фалира или нещо подобно. Какво ще се случи? Основавайки се на този закон, който ти подготвяш, прокуратурата ще заведе дело срещу нас за неизпълнение на бюджета например и рискуваме всички да отидем в затвора.

Министърът по парламентарните въпроси се разсмя.

— Добре знаеш, че това няма да се случи, Гонсало. Държим прокурора под контрол…

— Да, но когато слезем от върха, нашите наследници ще назначат друг и тогава…

— Те също ще бъдат много внимателни. И те като нас ще имат да връщат услуги и да делят печалби. Всички сме от един дол дренки.

Министър-председателят изгуби търпение.

— Така е — каза той. — Но проблемът си остава. Този закон ми се струва много опасен. По-добре престани с тези глупости. Не бива да рискуваме!

— Не се тревожи, Гонсало — отвърна министърът по парламентарните въпроси. — Всичко е обмислено.

— Какво искаш да кажеш?

— Виж какво гласи член шести от закона — каза той, като прочисти гърлото си, за да прочете текста. — Наказанието за престъпление по служба, извършено от лица на политическа длъжност при изпълнение на задълженията им, може да бъде смекчено, в добавка към случаите, предвидени в общото законодателство, ако се докаже, че съответните блага или суми са били изразходвани за запазването на други конституционално значими такива или когато степента на служебна отговорност на извършителя е незначителна и изключва наказуемост или вина, съгласно общите условия.

За миг по линията настъпи тишина.

— Нищо не разбрах — призна министър-председателят. — Какво, по дяволите, означава това?

Смехът на събеседника му се разнесе от телефонната слушалка.

— Нарочно е написано на неясен юридически език, за да не се разбира — обясни той. — Юридически приказки, вратички в закона, изготвени от адвокатската кантора на нашия бележит депутат Манел. — Всъщност с този член се казва, че никой за нищо не може да бъде осъден.

— Сигурен ли си?

— Гонсало, моля те! Наистина ли смяташ, че ще прокарам закон, който би заробил всички ни? Разбира се, че не. Дори да настъпи и най-тежката криза, ще видиш, че никой няма дабъде съден, още по-малко признат за виновен за каквото и да било! Погрижил съм се за всичко. Ще си останем само заподозрени.

Министърът по парламентарните въпроси замълча, за да даде възможност на премиера да обмисли думите му.