Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Всъщност смятам, че този закон е много важен за морала в политическия живот в Португалия — заяви той, гласът му внезапно бе станал спокоен. — Ще го представя като фундаментална реформа, която има за цел да вдъхне доверие в националната политика, доказателство, че подхождаме сериозно и отговорно към задълженията си спрямо португалския народ и не се страхуваме от последствията от управленските си действия. Чистата съвест е най-добрата възглавница. И точно затова не се страхуваме да приемем такъв закон!

Събеседникът му от другата страна на линията отново се разсмя.

— Премиер, който говори така, е опитен и мъдър политик.

Екранът отново почерня. Томаш спря записа и се обърна към прокурорите.

— Мисля, че това, което чухме, ясно показва безнаказаността на политиците — отбеляза той. — Показателен е фактът, че в страна като Португалия например има корупция, но не и корумпирани. Никога политик не е осъждан за корупция, всички са чисти. Обвиненията не водят до нищо, след като законът е направен така, че да е изключително трудно да осъдиш когото и да било. Един кмет на община в Лисабон записа разговор със собственика на някаква компания, който се опитваше да го подкупи, и бе осъден за клевета и незаконни записи, а онзи не прекара дори минута в затвора. Корупцията е престъпление, извършвано от онези, които присвояват държавните пари, и политиците нямат никакъв интерес да приемат ефикасен закон в борбата с престъпление, в което са пряко замесени. Единствените наказани са хората, които подават жалби за корупция. Една секретарка свидетелства в съда, че е чула разговор, в който директно се казва, че е платено на министър да одобри важен образователен проект, и на следващия ден беше уволнена.

— Няма ли защита за онези, които съобщават за корупция?

Никаква. Явно не е в интерес на законодателите да налагат сериозни наказания за корупция и да защитават онези, които подадат сигнал, защото това би означавало самите те да бъдат застрашени. Пишат законите в своя полза. Нима не забелязахте в последния запис споменаването на адвокатската кантора на определен депутат — онзи Манел? Това е препратка към една от схемите за „изчистване“ на корупцията, като се преструват, че се борят с нея. Работата е там, че управляващите натоварват с изготвянето на законите големи адвокатски кантори, които съставят текстове с неясно и объркващо съдържание.

— Тогава вероятно не са добри юристи — отбеляза Агнес Шално. — Един добър юрист съставя прости и ясни закони.

— Вие не разбирате — каза Томаш. — Техните текстове умишлено са написани объркващо.

Французойката го погледна неразбиращо.

— Умишлено?

— Разбира се. Колкото по-объркан и противоречив е законът, толкова повече вратички предлага. Адвокатите, наемани от партиите и управляващите, съставят закони, пълни с неразбираемо формулирани клаузи и подходящи изключения. И тъй като тези текстове са умишлено объркващи, адвокатските кантори взимат пари и за да напишат становище за закон, който самите те са съставили. Истински грабеж. Орязват заплатите и пенсиите на хората, за да платят щетите, причинени от цялата тази корупция.

Главният прокурор от Международния наказателен съд въздъхна.

— Така е — съгласи се тя. — Въпросът за финансирането на партиите и този проблем заемат централно място в нашето разследване.

— Двете неща са свързани — каза Томаш. — Но най-важният въпрос възниква в следващия, между другото, последен материал. Отнася се за разговор между министър-председателя на Португалия, който се намира в Брюксел за заседание на Европейския съвет, и министъра на финансите в Лисабон. Вижте сами.

Историкът натисна play и кабинетът на португалското представителство отново се появи на екрана на лаптопа, с премиера, седнал зад бюрото, с телефонна слушалка в ръка.

— Е, Гонсало? — попита гласът от Лисабон. — Готов ли си за следващата среща?

— Уф, все същата досада! Ще трябва да измоля няколко услуги… — Смени тона. — Слушай, уреди ли онази американска инвестиция в Сетубал?

— Не ми говори! — отвърна финансовият министър. — Отидох в Сиатъл, казах им, че инвестициите в Португалия са добри и така нататък, но онези веднага ми отказаха. Изглежда, са проучили и са разбрали, че две трети от разходите за един сравнително добре платен работник отиват за данъци. Научили са, че сме една от страните с най-висока данъчна тежест в света, и заявиха, че няма да идват тук да пилеят пари. Освен това са наясно, че никой не може да бъде уволнен, знаят за адската бюрокрация и че съдебните дела се влачат по петнадесет-двадесет години. Решиха да инвестират в Полша.