Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Томаш замълча и в зала „Ботичели“ настъпи напрегната тишина. Агнес Шално, която тези въпроси засягаха пряко, заговори първа.

— Ще бъде един изключително труден процес — сподели тя, в очите й тежеше умора. — Ще трябва да призовем управлявалите на редица страни на подсъдимата скамейка. Не забравяйте и предишните….

— Кои предишни?

— Вината за кризата не се ограничава само до държавниците от последните години — припомни историкът. — Тази отговорност се поделя между много хора от миналото. За престъпления срещу човечеството трябва да бъдат съдени и много бивши управляващи. Премиери, финансови министри, министри на благоустройството, ръководители на регионални правителства, директори на централни банки, много кметове…

— И кметовете ли? Но така списъкът ще стане безкраен!

— Това е положението! — разпери ръце Томаш. — Ако искаме да съдим виновниците за кризата, трябва да сме наясно, че са замесени много хора, макар и с различна степен на вина. И щом това се случва в Португалия, ситуацията едва ли е по-различна в Испания, Гърция, Ирландия, Италия… навсякъде.

Главният прокурор размаха ръце.

— Това прави стотици, вероятно хиляди заподозрени! Говорим за мегадело, каквото досега не е имало!

Томаш не отговори веднага. Обърна се, натисна eject и лаптопът изплю дивидито. Извади металическия диск и го размаха пред главния прокурор от Международния наказателен съд.

— Петима души загинаха, за да може този материал да стигне до вас — напомни й той. — Сега бих искал да разбера какво възнамерявате да правите с него.

Прокурор Агнес Шално се взря в него с широко отворени очи, без да знае какво да отговори. Тя, както и всички присъстващи в залата на Уфици, добре знаеше, че това е най-важният въпрос в момента.

Проблемът бе в това, че осъзнавайки мащабите на процеса, Агнес Шално нямаше отговор.

Първият, който реагира в зала „Ботичели“, бе Аксел Сит. След като изгледа цялото съдържание на диска и изслуша коментарите на Томаш, възползвайки се от шока на прокурорите и полицаите, председателят на Европейската комисия се опита да си проправи път през кордона карабинери около членовете на сатанисткия орден.

— Направете ми път! — нареди с твърд тон той, посочвайки вратата. —Allez [154] Хайде (фр.). — Б. пр. , отворете вратите! Zutalors! [155] По дяволите! (фр.) — Б. пр. Имам си и друга работа!

Съвзел се от изненадата и колебаейки се как да постъпи, шефът на карабинерите хвърли въпросителен поглед към Марилу, която на свой ред се обърна към главния прокурор от Международния наказателен съд.

— Какво да правим? — попита агентката на Интерпол. — Да го задържим ли?

Агнес Шално се поколеба. В крайна сметка ставаше въпрос за председателя на Европейската комисия и съдия по делото, на което тя беше прокурор. Това бе трудно решение и Шално се нуждаеше от време, за да прецени ситуацията.

— Смятам, че ще е най-добре…

Неуверените й думи бяха прекъснати от смеха на Аксел Сит.

— Да ме арестувате? — попита той предизвикателно с ръце на кръста, обръщайки се към нея. — Наистина ли искате да ме задържите? Знаете ли кой съм аз и какви правомощия имам? Осъзнавате ли, че ако стъпите накриво, ще ви съсипя?

— Никой не е над закона! — възрази прокурор Шално, може би с не толкова убедителен тон, колкото й се искаше. — В крайна сметка вие… вие също носите отговорност за случилото се, нали? — Постепенно набираше смелост. — Това дело е свързано с престъпления срещу човечеството, извършени от политици, икономически и финансови ръководители в процеса, довел до кризата, и когато го започнахме, знаехме, че ще си имаме работа с големи риби. — Тя посочи събеседника си. — Този диск доказва, че вие също носите вина за кризата. Затова ще трябва да отговаряте пред съда. Щом нашият процес назовава имената на всички американски президенти от Роналд Рейгън насам, защо на председателя на Европейската комисия това да му бъде спестено?

Аксел Сит отново се разсмя.

— Каква наивност! — възкликна съдията, клатейки глава. — Наистина ли смятате, че американските президенти и всички други, които вашият колега Карло дел Понте днес посочи на предварителното изслушване, някога ще седнат на подсъдимата скамейка? Нима не знаете, че Съединените щати не признават правомощията на Международния наказателен съд? Значи, смятате, че американците някога ще позволят техен президент, действащ или бивш, да бъде съден тук? Сигурно се шегувате!