Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Знам, че няма да го направят, естествено — засегна се главният прокурор. — Както казахте, те не признават този съд. За обвиняемите американци този процес е преди всичко символичен.

— Много добре казано — символичен! — отвърна председателят на Европейската комисия, като вдигна пръст, за да наблегне на този факт. — И ще продължи да бъде такъв, ma chere. Никой от действителните виновници не може да бъде съден в този съд. В този или в който и да било друг. Най-малко аз! Не знаете ли, че докато заемам тази длъжност, се ползвам с имунитет? Европейският парламент ще трябва да гласува снемането му.

— Точно това ще се опитаме да постигнем — отвърна Агнес Шално. — Моят екип веднага ще подготви молба, която ще постъпи в Страсбург още следващия понеделник, за да…

— Не говорете глупости, мадам — сряза я отново Аксел Сит. — Не виждате ли, че макар и в различна степен, всички европейски управляващи носят отговорност за кризата? Някои, защото са подвели страните от периферията да трупат дългове, други — защото са харчили повече, отколкото са можели да си позволят; всички — заради факта, че са се интересували само от това дали ще бъдат избрани. Истината е, че всички са в една лодка, та chere. Всички. Ако свалят моя имунитет, европейските лидери ще трябва да се лишат от собствения си имунитет, защото аз знам много и никой няма да се измъкне безнаказано от тази история. — Той ентусиазирано поклати глава. — Не, мадам. Не казвам, че няма да избухне скандал и нечии глави няма да изхвърчат, но няма да се случи нищо кой знае какво, нито пък Европейският парламент ще снеме имунитета ми. Евродепутатите, разбира се, ще се оплакват, но ще получат заповеди от партийните си лидери и ще бъде изнамерена някаква техническа или юридическа причина, заради която да ме оправдаят. Знаете как е, законът е пълен с вратички. Никой няма да ме докосне. Най-лошото, което може да ми се случи, е да подам оставка като председател на Европейската комисия заради неподходящи изявления, произнесени на неформални срещи, нищо повече. Това обаче не ме притеснява, защото ние, политиците, се грижим за своите хора, както сигурно вече сте разбрали. Лесно ще ме назначат на някоя добре платена длъжност в частния сектор и ще се измъкна, както направиха всички бивши управляващи. Впрочем най-естественият развой е да се измисли някакъв законен претекст, който да попречи на разкриването на съдържанието на това злощастно дивиди. Дори мисля, че е възможно председателят на съда да потвърди, че дискът не съдържа нищо важно, и да нареди да го унищожат. Повярвайте ми, драга, има хиляди начини да се потули тази история.

Думите на съдията смутиха двамата прокурори.

— Но ако виновните за кризата няма да бъдат съдени, защо си даваме целия този труд? — възмутена, попита Агнес Шално.

— За какво е този съдебен процес? Нима си мислите, че аз и моите колеги се стараем за нищо?

— Още ли не сте разбрали? — презрително попита Аксел Сит. Pauvre idiote! Делото бе образувано, за да осигурим зрелище на народа, да се създаде впечатление, че работим, като всъщност правим абсолютно нищо! Когато един политик иска да потули неудобен случай, какво прави той? Нарежда да се проведе разследване! — Съдията махна с ръка към Томаш и Ракел — Тези двама нахалници и нещастниците, на които им хрумна злополучната идея да запишат разговорите в сградата на Европейската комисия, както и онзи негодник Филипе Мадурейра, провалиха всичко! Ако не бяха тези няколко камъчета под колелата, планът щеше да мине като по вода. Щяхме да предявим няколко обвинения срещу отговорните за кризата от 2008-а американци, да изложим малко факти за дерегулираните финансови пазари, щеше да има размяна на остри реплики от двете страни на Атлантика и в края на краищата всичко щеше да остане постарому.

В залата настъпи неловка тишина; председателят на Европейската комисия изглеждаше сигурен в себе си, а полицаите и прокурорите бяха объркани и не знаеха как да постъпят.

— И нещата наистина ще останат така — заключи Томаш с примирена усмивка, продължавайки мисълта на съдията. — Постарому.

Аксел Сит се обърна към Томаш и му хвърли развеселен поглед.

— Бързо схващате, топ cher професор Нороня — отбеляза той с дяволита усмивка, която танцуваше по устните му. — Умник сте вие. — Той поклати глава. — Прав сте, знаете ли? Както казваме у нас, plus да change, plus с 'est la тете chose [156] Колкото повече се променя нещо, толкова повече остава същото (фр.) — Б. пр. .