Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Много лошо. Ти не им ли обясни, че имаме хубаво слънце, добра храна, хората са симпатич…

— Инвеститорите не се интересуват от тези неща, Гонсало. Знаеш ли какво ще ти кажа? Трябва да променим законите, защото иначе няма да…

— Не си го и помисляй! — прекъсна го премиерът, който нямаше никакво желание да продължава този разговор. — Само ако искаме да загубим изборите! Освен това синдикатите ще ни разкъсат.

— Празни приказки! Наистина ли смяташ, че синдикатите ще се обявят против мерки, които биха позволили създаването на нови работни места?

Министър-председателят се разсмя.

— Сигурно се шегуваш! Нашите синдикати искат нови работни места и същевременно да се запазят сегашните закони, които затрудняват този процес. Те не разбират или се преструват, че не разбират, че с тази глобализация големите компании имат голям избор къде да инвестират и че при нашите закони никой няма да започне бизнес в Португалия. — Той въздъхна.

— Е, не се ядосвай. Когато нещата се прецакат, друг ще ги решава. Трябва да се погрижим за себе си, нали така?

Финансовият министър не настоява повече. Шефът му бе категоричен. Вместо това той прочисти гърлото си.

— Добре, обаждам ти се за нещо друго — започна той тихо.

— Имам сериозен проблем и спешно трябва да поговорим.

— Какво става, Аугущо? Не ми казвай, че вестникарските лешояди отново са…

— Не е това — прекъсна го министърът. — Получих информация от Главна дирекция „Данъци и такси“, че… всъщност сложно е, наистина е много сложно…

— Какво? Какво се е случило?

— Изглежда, търпим огромен спад на постъпленията.

— Как така огромен?

— Данъкът за физически лица, корпоративният данък, ДДС… фискалните постъпления се сринаха.

— Шегуваш се!

— Де да беше така! Американската криза засегна икономиката ни по начин, който не сме предвиждали. Продажбите спаднаха, компаниите печелят по-малко и закриват работни места, безработицата расте и… затова плащат по-малко данъци. Приходите направо се стопиха!

По линията настъпи тишина, докато премиерът обмисляше онова, което току-що бе чул.

— Слушай, това известно ли е вече?

— Не, не, нищо. Вътрешна информация.

Министър-председателят въздъхна с облекчение.

— О, това е добре — каза той. — Пази тези неща в тайна, ясно ли е? Идват избори и не искам повече проблеми. Опозицията може да се хване за това и вестниците…

— Гонсало, не разбираш добре проблема — настоя министърът на финансите. — Щом имаме по-малко приходи, трябва да намалим разходите или да увеличим данъците.

— Да не си полудял? — попита ядосано шефът на кабинета, подразнен от предложението. — С изборите, които чукат на вратата?

— Ако не предприемем нищо, дефицитът ще скочи.

— Държим нещата под контрол.

— Кой ги държи под контрол? Щом постъпват по-малко пари, не можем да харчим толкова. Проста аритметика. Трябва да намалим разходите или да увеличим приходите. Проблемът е, че приходите се сриват.

— Не, не! — възкликна министър-председателят. — И дума да не става!

— Тогава какво ще правим?

— Ще теглим нов кредит, за да запушим тази дупка.

— Но така държавният дълг ще нарасне.

— Изобщо не ми дреме за държавния дълг! — повиши отново глас шефът на кабинета. — Идват избори и трябва да отпуснем някоя пара на тая паплач. Затова дори ще увеличим заплатите и ще намалим данъците.

От другата страна на линията министърът на финансите почти изкрещя.

— Какво?

— Каквото ти казвам: ще увеличим заплатите в държавния сектор. Мислех си за… не знам, 3 %.

— Три процента увеличение на заплатите?

— Много ли ти се струва? — Той се поколеба. — Добре, нека бъдат 2,9 %. — Помисли отново. — Но ако увеличението бъде по-малко от 3 %, ще трябва да ги зарадваме с данъците. Как ти се струва да свалим ДДС-то с един пункт?

— Но… но…

— Изборите чукат на вратата, драги приятелю! — настоя министър-председателят. — Искаш да ги загубим ли, или какво?

— Гонсало, това е лудост! Нямаме пари, за да направим подобно нещо.

— Успокой се. Чуй ме, сега ще ти обясня как ще го извъртим. Вдигаме заплатите в държавния сектор и намаляваме ДДС-то, нали така? Казваме, че това се дължи на по-стабилната икономика и нашето строго управление на държавните финанси и т. н. Ще оберем овациите. Идват изборите, ние печелим като едното нищо и после — пуф! Казваме, че всъщност международната обстановка се е влошила, което впрочем не е лъжа, орязваме социалните облаги и данъчните облекчения, като така косвено ще намалим заплатите. Отново вдигаме ДДС-то и дори данъка за физически лица, ако е необходимо. Чиста работа.