Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Добре, но това е сделка, която не включва държавни пари, така че е извън полето на нашето разслед…

— Грешите — възрази Томаш, прекъсвайки главния прокурор на Международния наказателен съд. — Половината от частния дълг е натрупан от семействата, които са закупили жилище и не са успели да го платят, нали така? А откъде идва другата половина от частния дълг, който здраво притиска Португалия до стената? Именно от дългове, натрупани от подобни схеми. Банките са на ръба на фалита, защото са отпускали кредити за благоустройство на терени, които всъщност не струват нищо. И кой ще ги спаси, когато изнемогват?

За миг въпросът увисна във въздуха, докато очите на Марилу просветнаха с отговора.

— Държавата?

— И с чии пари?

Прокурорката въздъхна, осъзнавайки очевидното.

— На данъкоплатците, разбира се.

Историкът се усмихна.

— Виждате ли по какъв начин тези схеми гълтат държавни нари? Управляващите орязват заплати и пенсии, увеличават данъците, за да намерят пари за банките, които са отпуснали милиарди евро срещу терени, които не струват нищо.

— Да, сега разбирам.

— Друга интересна подробност от последния записан разговор е споменаването на мъжете с куфарчетата. Става дума за тези, които набират средства за финансиране на партията, чиято комисиона е четиридесет процента. След това събраните пари се пръскат насам-натам, така че в партийната каса да влязат само петнадесет процента.

— Mon Dieu! — възкликна главният прокурор, клатейки глава. — Поредната далавера!

— Така е. Но истинската измама, разбира се, е корупцията. Разговорът между министър-председателя и собственика на строителната компания е изключително показателен. Благодарение на парите, които дават на партиите и на корумпираните политици, големите акули сключват сделки за космически суми. ПЧП са пример за съмнителни далавери, в които рискът се прехвърля от компанията към данъкоплатеца, като тази далавера й осигурява печалба от петнадесет процента на година. Управляващите, които са се съгласили на това, са или пълни глупаци — нещо, в което дълбоко се съмнявам, или са го направили поради скрити интереси. За това няма никакви доказателства, разбира се, но не намирам друго обяснение за подобни пагубни решения. Забележете, че при приемането на закона за ПЧП шестима депутати от парламентарната комисия за благоустройството са участвали в управлението на строителни фирми, работещи в същите тези партньорства…

Агнес Шално се усмихна.

— Сигурно е съвпадение…

— Сигурно — отвърна Томаш. — Третото нещо, което разбираме от тези разговори, е, че страните от центъра на ЕС — Франция и Германия — също имат вина за дълговата криза на страните от периферията. В началото на кризата германците справо обвиниха страните от периферията, че харчат безнаказано. Онова, което не казаха обаче, е че самите те — Франция и Германия — са насърчавали същите тези страни да задлъжняват повече, отколкото могат да си позволят. Германия и Франция са използвали периферията, за да финансират косвено собствените си фирми, притискайки страните, по-специално Гърция и Португалия, да започнат пагубни проекти, които очевидно не са били в състояние да платят. Тоест цялата тази морална реторика, която сега демонстрират и която изглежда напълно уместна, е пропита от най-чисто лицемерие. Управляващите на страните от периферията заслужават да седнат на подсъдимата скамейка по делото за престъпления срещу човечеството и да отговарят за пагубните решения, които са взели и които са довели до тази криза. Но управляващите на страните от центъра също трябва да поемат отговорност за делата си. Уместно е да припомним, че Португалия, една от най-старите европейски държави, е фалирала по-малко пъти от Германия и Франция например. Следователно фалитът не е непременно нещо заложено в португалските гени, както някои намекват.

Двамата прокурори от Международния наказателен съд се спогледаха. Осъзнаваха, че задачата им никак не е лесна. Как щяха да призоват на подсъдимата скамейка освен управляващите на Гърция, Португалия и Испания, президентите на Франция и канцлерите на Германия?

— Всичко това е много интересно — каза Агнес Шално. — Но предвид материалите, с които разполагаме, се опасявам, че няма да можем да продължим процеса.

Заключението й изненада португалския историк.

— Така ли? Защо?

— Защото не знаем какъв е произходът на парите, с които лидерите на страните от периферията са финансирали тези проекти — обясни тя. — В крайна сметка европейските средства покриват само част от разходите, нали? Не е възможно да продължим, без да сме изяснили тези въпроси…