Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Присъствието на карабинерите, приятно ми е да го кажа, е съвсем законно — отвърна Томаш. — Знаете ли, моята приятелка Ракел де ла Конча ме заведе в дома на шефката си в Мадрид с обяснението, че апартаментът е празен, тъй като собственицата му е заминала по работа в Хага. Тъй като седалището на Международния наказателен съд е именно в Хага, не беше трудно да се досетя, че е по работа в тази институция. Когато пристигнахме във Флоренция и всичко се изясни, споделих с Ракел своя план. — Той посочи към цивилната полицайка. — Тя се обади на своята шефка и приятелка Марилу…

— Това съм аз — усмихна се цивилната агентка Мария Луиса Наваро.

— … и й обясни ситуацията, в която се намираме, и моя план. Сеньора Марилу се съгласи и веднага се свърза с Агнес Шално. Прокурор Шално се заинтересува от случая, след като разбра, че имам информация, която може да я заведе до диска на Филипе. До началото на преследването Филипе е бил част от екипа, който прокурор Шално е събрала в МНС, за да работи по това дело. Така този следобед се озовах в „Палацо Векио“ като член на този екип. Разбира се, оставаше само да открием дивидито, скрито от Филипе, което съдържа доказателства по обвинението. Тъй като в подозрителния имейл имаше инструкции двамата с Ракел да дойдем в Уфици в полунощ и да търсим Мефистофел, предложих на прокурорите да се представят за нас, за да станат свидетели на събитията, естествено, пазени от карабинерите. Намерихме начин да влезем по-рано на церемонията и… ето ни тук.

В залата настъпи напрегната тишина. Погледите на Магус и членовете на ордена бяха вперени в Томаш, а двете агентки от Интерпол, прокурорите и карабинерите следяха реакциите на хората от сектата. Главният прокурор на МНС наруши настъпилата тишина.

— Този мъж заплаши живота ми — каза тя, сочейки Балам.

— Освен това призна, че е убил Ерик Гарние и Ерве Шопен в Ница. Струва ми се, че той пръв трябва да чуе заповедта си за арест.

Марилу дръпна качулката, откривайки лицето му.

— Арестуван сте за две предумишлени убийства и опит за убийство — каза тя със заповеден тон. — Документ за самоличност, ако обичате.

Свалената качулка на Балам разкри един мъж с рядка брада и издължено лице с кафяви, близко разположени очи.

Поклонникът хвърли колеблив и въпросителен поглед на Магус, сякаш очакваше инструкции.

— Сам знаеш — отвърна спокойно церемониалмайсторът. — Направи каквото трябва.

Думите бяха произнесени кротко, но за Балам те бяха заповед. Поклонникът пребледня и плахо се взря в агентката от Интерпол.

— Искате… искате документите ми?

— Ако обичате.

Балам бръкна с треперещата си ръка в джоба на мантията, пое дълбоко дъх, бързо я извади и пъхна нещо в устата си. В следващия миг целият се разтресе и падна на пода. Тялото му се гърчеше в страшни конвулсии. Полицаите се скупчиха около него, опитвайки се да му помогнат със сърдечен масаж и изкуствено дишане, но след няколко секунди Балам потрепна в последен предсмъртен хрип и тялото му се отпусна завинаги.

— Мъртъв е — заключи Марилу. Тя посочи към членовете на ордена. — Претърсете ги!

Карабинерите започнаха да претърсват поклонниците и след няколко минути занесоха на агентката пълни шепи с хапчета. Марилу подаде едно от тях на Ракел, която го помириса.

— Калиев цианид — заяви тя. — Предизвиква сърдечен удар и убива за секунди.

Погледът на Марилу се спря върху Магус.

— Арестуван сте.

Шефът на сектата сложи ръце на кръста си.

— Виж ти — отвърна предизвикателно той. — По какво обвинение?

Самоувереността на Магус, който се държеше така, сякаш има пълен контрол над ситуацията, обърка агентката.

— За убийство.

— Така ли? На кого? — Той посочи трупа на Балам. — Със сигурност не нося отговорност за безумните действия на този господин. Или имате доказателства?

Ракел и Марилу се спогледаха; вината му беше очевидна, но действително нямаха доказателства за това.

— Ами…

При вида на двете вцепенени агентки Агнес Шално не се сдържа.

— Вие се опитахте да ме убиете!

— Аз ли? — учуди се Магус. Той отново махна с ръка към тялото на Балам. — Доколкото знам, не моята ръка държеше ножа, а онзи мъж.

— Но вие го подтикнахте.

— Така твърдите вие. Какво съм казал, за да подтикна някого към хипотетичен опит за убийство?

— Когато бях негова заложница, вие му казахте… казахте да направи каквото трябва.

— Първо, никой не е бил заложник на никого — изясни Магус.