Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Искам обяснение! — каза той с властен тон. — Коя, по дяволите, сте вие?

Агентката се взря в него, без да мигне.

— Мария Луиса Карвахал и Наваро — представи се тя със силен испански акцент. — Моите хора от Интерпол ме наричат Марилу. — Тя му хвърли подозрителен поглед. — А вие кой сте?

— Не съм длъжен да ви давам обяснения, докато не разбера какво става и в качеството си на какви нахълтвате тук! — отвърна Магус със завидна самоувереност. — Къде е заповедта, която ви позволява да прекъсвате една напълно безобидна частна церемония?

— Безобидна ли? — разсмя се току-що освободената заложница. — Не ви ли е срам?

— Да, безобидна — настоя Магус все така убеден. — Всичко, което се случи, беше просто театър.

Цивилната агентка извади от джоба на сакото си сгънат лист хартия и го размаха.

— Ето заповедта — каза Марилу. — Сега, ако обичате, се представете.

Магус протегна ръка.

— Нека първо да видя заповедта, ако обичате. Искам да знам кой съдия я е подписал и на какво основание.

— Ще ви я покажа, когато видя документите ви.

— И таз добра! — отвърна церемониал майсторът с престорен смях. — Законът е много ясен в това отношение. Намираме се в зала, която сме наели за частна церемония, и следователно уединението ни може да бъде нарушено от властите със съдебна заповед, която трябва да бъде представена при поискване. След като отказвате да ме информирате кой е позволил тези действия, настоявам веднага да напуснете. И то след като ми се извините.

Изключително информиран сте относно правата си — отбеляза загадъчно освободената заложница.

— Вън оттук! Агентката не се отказа.

— Интерпол и карабинерите действаха под мое командване.

— Ваше ли? — учуди се Магус. — И какъв авторитет сте вие, сеньорита Ракел де ла Конча? Доколкото ми е известно, един обикновен агент от Интерпол няма правомощия да праща хора да нахлуват на частна територия!

— Проблемът е, че аз не съм сеньорита Ракел не знам си коя — отвърна бившата заложница, сваляйки качулката, за да открие лицето си. — Аз съм Агнес Шално, прокурор в Международния наказателен съд.

Мъжът, който я придружаваше и когото Магус и орденът бяха помислили за Томаш, също свали качулката си.

— А аз съм Карло дел Понте и също съм прокурор в Международния наказателен съд.

Тези разкрития слисаха Магус. Церемониалмайсторът отстъпи крачка назад, сякаш бе загубил равновесие.

— Какво… кой… как е възможно? — запита той себе си и хората наоколо. — Какво става тук? Как разбрахте? Кой ви доведе?

За момент в залата настъпи тишина.

— Опасявам се, че аз съм виновен за така създалата се ситуация — призна Томаш, заговаряйки за пръв път, откакто карабинерите бяха нахлули, за да спасят прокурорите от Международния наказателен съд. — Знаете ли, усъмних се, когато получих имейл от моя приятел Филипе Мадурейра, в който ме уведомява, че е оцелял след престрелката в Лисабон, и ме съветва да дойда в Уфици, за да говоря с така наречения Мефистофел. Както със сигурност знаете, Мефистофел е едно от имената на Дявола, а бях забелязал, че има нещо сектантско в мъжете, които ни преследваха. Освен това Филипе вече ми бе казал да се срещна с Ракел. Защо сега да ми съобщава, че трябва да отида при някой друг? Затова направих тест. В имейла, в който пратих в отговор на Филипе, отбелязах, че криптограмата, която той ми остави, ме е накарала да си спомня за времената в гимназията „Афонсо Албукерке“ в Кащело Бранко. В следващото писмо Филипе потвърди, че времето, прекарано в гимназията„Афонсо Албукерке“, е било наистина славно. Така разбрах, че ни е заложен капан.

Магус го погледна неразбиращо.

— Защо? Какво необикновено има в това?

— „Афонсо Албукерке“ е името на гимназията в Гуарда — изтъкна историкът. — Гимназията в Кащело Бранко, където двамата с Филипе сме учили, се казва „Нуно Алвареш“. Ако авторът на тези имейли наистина беше Филипе, той със сигурност щеше да ме попита защо съм сменил имената. Предвид конкуренцията между Кащело Бранко и Гуарда, никой ученик от гимназията в Кащело Бранко не би подминал такава грешка. Но човекът, с когото си пишех, не го направи. Следователно това не можеше да бъде моят приятел Филипе.

— Много сте хитър, признавам — отбеляза презрително Магус. Той махна с ръка към карабинерите. — Но това не обяснява незаконното присъствие на тези господа на нашата частна церемония.

Появявайки се от тълпата поклонници, Ракел откри лицето си и застана до португалеца.