Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Междувременно на олтара имаше развой. Магус също бе съблякъл алената си мантия, жената върху масата бе станала и главата й, потънала между краката му, ритмично се движеше нагоре и надолу. Бяха далеч, за да виждат подробностите, но бе очевидно какво се случва. След това жената отново се излетна по гръб върху олтара, церемониалмайсторът легна върху нея и доведе сексуалния акт докрай. Свърши със стонове и викове и когато най-сетне стана, взе една камбанка и три пъти позвъни с нея.

Това със сигурност беше някакъв сигнал, защото веднага след третия звън поклонниците се награбиха и започнаха да се целуват страстно и ненаситно. Като видя какво става наоколо и съзнавайки, че трябва да направи същото, Томаш прегърна Ракел и я целуна по устните. Испанката все още се колебаеше; не знаеше дали да отвърне, или да сложи край на тази безкрайна лудост.

— Признавам, че копнеех да правя това с теб, carino — прошепна му тя на ухо. — Но не тук, не при тези обстоятелства и не по този начин. Какво ще правим сега?

— Театър — отвърна той. — Ще гледаме какво правят те и ще се преструваме. Прекалено заети са, никой няма да забележи.

Испанката тихо се засмя.

— Muy bien — съгласи се тя. — Но имам едно условие: когато цялата бъркотия приключи, ще правим тези неща насаме и както трябва…

Томаш я накара да замълчи с целувка; очите му бяха притaени, за да вижда какво става наоколо. След известно време поклонниците започнаха да се съвукупляват и под непорочния поглед на Венера на Ботичели португалецът легна върху спътницата си, преструвайки се, че прави същото.

В този момент Магус държеше пред себе си парче кварц във формата на тетраедър и произнасяше някакви странни ритуални слова, подобни на молитва, предназначена да съпровожда половия акт.

— Nee-thrar-ethun-aye-att-arz-oth — произнесе той. — Binnann-ath-ga-waf-amm.

С лице, прилепено до това на Томаш, Ракел кимна към церемониалмайстора.

— Какво, по дяволите, прави той?

— Използва формула на Парацелс, за да призове Дявола и демоните, като ги моли да участват в оргията — обясни историкът, поддържайки ритмичните движения на ханша си, имитиращи сексуален акт. — Сатанинските секти вярват, че оргиите освобождават сексуалната енергия, потискана от християнството. Тази енергия се направлява от кварцовия тетраедър в ръцете му, като по този начин я прави по-силна. След това Магът ще използва тази сила, за да затвърди властта си.

Испанката се взря в партньора си, който се движеше над нея, сякаш подлагаше на съмнение преценката си за него.

— Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Аз съм историк — усмихна се той. — Черните меси са възникнали през Средновековието и трябваше да ги изучавам. Дори съм чел Malleus Malejicarum [140] „Лукът на вещиците“ (лат.) — трактат по демонология, написан през 1486 г. от германските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер. — Б. пр. .

— Малеус какво?

— Старо ръководство по вещерство. — Томаш повдигна вежди. — Много подробно.

След минута приключиха със сексуалната постановка, симулирайки финалния върховен момент. Като свършиха, се огледаха наоколо. Някои от събратята също бяха готови с ритуалния секс и обличаха робите си, затова Томаш и Ракел направиха като тях.

Пет минути по-късно и последните от ордена приключиха с оргията. Тогава Магус завърши заклинанието си, произнесено пред кварцовия тетраедър, който бе избрал заради специалните му вибрации, и се върна до олтара. Взе кадилницата и отново започна да кади тамян наоколо.

— Слава тебе, господарю Велзевул, повелител на Ада, цар на…

— Извинете, велики Магус…

Молитвата бе прекъсната от мъжагата, пазител на двора, който в този миг влезе в залата.

Церемониалмайсторът остави кадилницата с тамян на пода.

— А, Мефистофел! Какво става?

Пазачът се приближи до Магус и му прошепна нещо, което не можеше да се чуе от разстояние. Церемониалмайсторът махна с ръка, за да го отпрати, и се взря в групата.

— Братя и сестри, скоро ще настъпи часът. — каза Магус. — Вече е полунощ и Мефистофел току-що ми съобщи, че гостите ни са пристигнали. Да благодарим на Повелителя на Ада!

— Слава на теб, Велзевул всемогъщи! — отвърнаха поклонниците в хор. — Нека безпределната сила на Сатаната бъде с нас!

В залата настъпи неловка тишина, сякаш всички очакваха нещо да се случи. Вратата изскърца и членовете на ордена впериха погледи натам. Силуетът на Мефистофел се очерта на светлината от коридора: зад него се виждаха двама души с черни мантии и качулки.