Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Madre тia! — прошепна Ракел, шокирана. — Какво е това?

— Черна меса — отвърна Томаш, също шепнешком. — Шшшт.

— Ами онзи? Кой е той?

Онзи бе мъжът в алената мантия, който се бе навел и целуваше жената, и изглежда, ръководеше церемонията в зала „Ботичели“.

— Маг, Той ръководи церемониите. — Португалецът събра дланите си в жест за молитва. — Сега млъкни, моля те. Ще ни издадеш!

След като извърши встъпителните сексуални ритуали, а именно сластни, продължителни целувки и ласки по гърдите и между краката на жената върху олтара, Магус се изправи и обръщайки се към поклонниците, подаде на един от тях бронзов потир с обърната пентаграма.

Той отпи от чашата и я подаде на следващия поклонник, така че да мине през всички от ордена. Хората трябваше да се изчакват и двамата неканени гости използваха това време, за да се огледат наоколо. Няколкото окачени ренесансови картини приличаха на призраци под трептящата светлина на свещите, подобно на неподвижни стражи, на които живите сенки вдъхваха живот, образувайки причудливи форми по пода и стените. Томаш и Ракел бяха застанали най-отзад и в този миг историкът с изненада видя че на стената зад тях бе „Раждането на Венера“ — прочутата картина на Ботичели, една от емблематичните творби на Ренесанса. Стори му се светотатство подобна церемония да бъде извършвана пред такава творба.

Потирът стигна до Томаш, който само докосна с устни течността и веднага го подаде на Ракел. Испанката се поколеба, когато съзря бълвоча, който се пенеше вътре.

— Какво е това?

— Пий и мълчи.

Осъзнавайки, че моментът не е особено подходящ за колебания, агентката от Интерпол отпи и подаде чашата на следващия последовател. Когато потирът се отдалечи, тя отново се приближи до Томаш.

— Какво пихме?

— Червено вино с дестилиран алкохол и тамян, смесени със смола и билки като черен блян и беладона. И катран, разбира се.

— Ах! Катран!

— Тези съставки се използват в черните меси за поквара на християнското посвещение. Беладоната например е растение, чието научно име е Atropa belladonna , произлизащо от Атропос, една от трите мойри или богини на съдбата в гръцката митология — онази, която отрязва нишката на живота. Имайки предвид, че тази меса трябва да почете Сатаната, съставките на питието са подходящи, не мислиш ли?

Междувременно потирът се бе върнал на олтара. Магус взе една кадилница, сложи тамян и я разлюля наоколо, насочвайки Дима към лежащата на олтара жена и козята глава.

Нека този тамян ти донесе удовлетворение, Повелителю на Ада! — каза Магус с дрезгав глас.

— Нека твоите сили ни обладаят — отвърна в хор орденът.

Тогава Магус започна да се разхожда сред първите редици последователи, насочвайки дима от кадилницата към тях.

— Нека Луцифер бъде с вас!

— Да бъде и с теб, велики Магус.

— Горе сърцата!

— Въздигаме духа си към Сатаната.

— Да благодарим на адския ни учител — извика Магус, протягайки дясната си ръка в римски поздрав. — Аве, Велзевул, Повелител на силата, император на Земята и на Ада, наш водач, повелител на смъртта и безкрайния мрак.

Церемониалмайсторът остави кадилницата в подножието на олтара, вдигна робата на жената върху масата, разтвори краката й и започна да я ближе. След това мантиите на останалите членове на ордена се свлякоха на пода и те останаха голи, само с качулките, които скриваха лицата им.

— Какво е това? — изплаши се Ракел. — Какво става тук?

Португалецът направи като другите и също свали робата си.

— Черните меси включват и ритуална оргия — обясни тихо той. — Съблечи се и прави онова, което правят всички.

Агентката от Интерпол не възнамеряваше да послуша съвета му.

— Не и това! — отвърна тя, клатейки настойчиво глава. — И дума да не става!

— Съблечи се, иначе ще привлечеш вниманието върху нас!

— Не!

Членовете на ордена в близост до тях започнаха да хвърлят любопитни погледи към Ракел, която бе останала единствената облечена последователка в залата.

— Какво? — обади се един от тях с обвинителен тон и изражение. — Няма ли да се съблечеш?

Испанката не знаеше какво да отговори.

— Тя е нова — побърза да обясни Томаш, опитвайки се да замаже положението. — Някои предразсъдъци не се преодоляват лесно. Да й дадем време, братя мои.

— Предразсъдъците остават пред вратата — изръмжа последователят със свиреп поглед.

Примирена, Ракел си пое дълбоко дъх. Осъзна, че няма избор; ако откажеше да се съблече, щяха да я хванат. Покорно остави робата да се свлече на пода и също остана гола, покрита бе само главата й. Проблемът бе, даде си сметка испанката, че нещата нямаше да спрат дотук. Томаш не бе ли споменал оргия? Какво още щеше да е принудена да извърши, за да запази прикритието си? Дали церемониалмайсторът щеше да се пъхне и между нейните крака, както правеше в момента с жената на олтара? И дали тя, Ракел, трябваше да му отвърне със същото? Тези вероятности й изглеждаха прекалено абсурдни, за да може да разсъждава върху тях. Как, по дяволите, се бе съгласила на този безумен план? Как щеше да се измъкне от тази каша?