Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Испанката се приближи до гробницата на Данте Алигиери и я разгледа. Беше тежка конструкция с три статуи, една от които седеше върху саркофага. Табелката в основата му гласеше Danti Aligherio.

— Нали чу какво каза францисканският монах? — попита Томаш. — Гробницата на Данте, както и тези на Маркони и Ферми, е празна.

— И какво от това? — попита тя. — Всъщност това само потвърждава предположението ми. Филипе е избрал тази гробница именно защото е празна! Трябва да отворим саркофага на Данте. Тленните му останки може и да липсват, но материалът, който търсим, сигурно е там!

Без да губи време, Ракел се качи на постамента и се опита да повдигне капака на саркофага, но португалецът я хвана и я свали долу.

— Полудя ли? — смъмри я той. — Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?

— Да отворя гробницата, естествено!

Историкът се огледа наоколо, за да се убеди, че никой не ги наблюдава. Опасенията му обаче се потвърдиха, защото съзря един монах с гневно изражение да се приближава към тях.

— Какво правите? — попита той. — Слезте оттам, драга rocпожо!

Хванати на местопрестъплението, двамата за миг се вцепениха. Португалецът се съвзе пръв, веднага се стегна и доби академично изражение.

— Ние сме от екипа реставратори — каза той с изненадващо уверен глас. — Идваме от Пиза.

Объркан, монахът се поколеба.

— О! Но не идвате ли за реставрация на Джото?

— Точно така. Но проверяваме и мавзолеите. Ако има някакъв проблем тук, ще го оправим, без това да попречи на работата ни. Всичко е включено. Знаете как е, шефът ни е праведен католик и би се радвал да помогне на светата Църква.

Францисканецът потърка ръце, а гневът, изписан по лицето му премина в изненада, която пък бе заменена от задоволство.

— А, много добре, много добре — отстъпи накрая той, описвайки във въздуха кръст по посока на Томаш. — Бог да благослови вас и вашия шеф. — Монахът любезно се наведе към тях.

— Имате ли нужда от нещо?

— Само от спокойствие.

— Разбира се! Ако ви потрябвам, повикайте ме. Ще бъда ей там, до олтара.

Монахът им обърна гръб и се отдалечи, поглеждайки няколко пъти назад.

Знаейки, че ги наблюдават, двамата посетители заеха професионална поза, сякаш инспектираха състоянието на мрамора на гробницата на Данте.

— Прекрасни импровизаторски умения! — похвали Ракел историка, когато вече никой не ги слушаше. — Впечатлена съм.

— Това нямаше да е необходимо, ако беше малко по-разумна — скара й се тихо той. — Не може да дойдеш на такова място и да започнеш да отваряш гробниците! Особено на такива личности! Как ти хрумна да отваряш гробницата на Данте просто така?

— Тленните останки на Данте не са вътре, Томаш! Всичко е наред, гробницата е празна.

— Няма значение! Трябва да имаш уважение, разбираш ли?

— Той махна с ръка към капака на саркофага. — Освен това е прекалено тежък, за да се отвори така.

— Томаш, нима не разбираш? — настоя тя, сочейки настойчиво към гробницата на Данте. — Саркофагът е празен. Очевидно е, че именно заради това Филипе го е избрал, за да скрие дивидито.

Португалецът поклати глава и посочи към бележника в ръцете й.

— Прочети посланието отново.

Без да разбира молбата, а още по-малко скептицизма му, Ракел надникна в записките.

— Отиди в „Санта Кроче“ и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете тя, бързо вдигна поглед и се взря настойчиво в него. — Казано е много ясно. — Тя отново настоятелно махна с ръка към саркофага. — В тази гробница трябва да търсим.

— Потърси върху гробницата на Сатаната — повтори Томаш.

— Върху, а не вътре в гробницата. Разбираш ли? Няма смисъл да я отваряш, защото вътре няма нищо. Материалът, който ни трябва, е върху гробницата.

Агентката от Интерпол отново насочи вниманието си към саркофага на Данте Алигиери и се взря в статуята върху него, изобразяваща замислен мъж, подпрял брадичката си с ръка, седнал върху капака.

— Мислиш ли, че дискът е при онази статуя?

Историкът сви рамене.

— Отиди да видиш.

Ракел отново се покачи върху саркофага и огледа зад статуята.

— Нищо — съобщи унило тя. — Тук няма нищо.

— Тогава слез.

Испанката отново провери капака на саркофага.

— Виж, може би е по-добре да видим дали не е…

— Слез! — нареди й той. — Веднага!

Тя неохотно се подчини.

— Слушай, какво ти става? — попита тя, когато стъпи на пода.

— Не разбираш ли, че трябва да огледаме всичко внимателно? Трябва да бъдем много стриктни.