Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Какво е това? — попита испанката. — Параклиси?

Съзерцавайки с възторг конструкциите, Томаш поклати глава.

— Гробници.

Приближиха се до втората гробница отляво надясно и под урната прочетоха надпис с латински букви, който гласеше Galilaeus Gal ileus.

— Гробницата на Галилей?

Без да каже и дума, Томаш само кимна. В следващите минути те обходиха двете зали на базиликата, разглеждайки имената върху гробниците. Историкът тихо ги прочиташе, а агентката от Интерпол си водеше записки в малък бележник.

— Енрико Ферми, физик — прошепна той, преминавайки към следващата. — Леонардо да Винчи. — Преди да продължи пътя си, Томаш спря, за да се полюбува на гробницата на автора на Джокондата. — Виторио Алфиери, поет и драматург… Еудженио I Барсанти, един от изобретателите на двигателя; Лоренцо Бартолини — скулптор. — Историкът спря пред следващата. — Леон Батиста Алберти — архитект и създател на един от най-известните шифри в криптографията — шифърът на Алберти.

При тези думи испанката повдигна вежди.

— Интересна гробница — отбеляза тя. — Филипе се е увличал по криптографията, нали?

— Да — съгласи се Томаш, без да отделя поглед от саркофага на известния италиански криптограф. — Всъщност и двамата се интересувахме от криптография. Често криехме послания, закодирани с шифъра на Алберти.

С тази мисъл двамата продължиха разходката си край стените на базиликата, разглеждайки останалите гробници. Минаха покрай тленните останки на Леонардо Бруни, спряха се пред плочите на Николо Макиавели и Данте Алигиери, минаха набързо покрай тези на Уго Фосколо, Джовани Джентиле и Лоренцо Гиберти, възхитиха се на гробницата на Микеланджело, погледнаха разсеяно към саркофазите на Карло Марсупини, Рафаело Морген, Жюли Клари, Джоакино Росини и Луиза ди Столберг-Гедерн и се спряха за малко пред празния мавзолей на Маркони.

Когато приключиха, се върнаха в главния коридор на базиликата и се загледаха в гробниците.

— Знаеш ли какво — заговори Ракел. — Липсва една.

Томаш я погледна заинтригуван.

— Коя?

Испанката разлисти тефтера си, докато намери онова, което търсеше. Вдигна бележника, така че историкът да вижда, и му показа фразата, която бяха извели от криптограмата.

GOTO Santa сгосе & SEARCH SATAN’S TOMB .

— Сатаната — отвърна тя. — Липсва гробницата на Сатаната.

— Отново сведе поглед към тефтера си. — Отиди в „Санта Кроче“ и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете тя. — Ракел се взря в Томаш. — Не е могъл да го каже по-ясно.

Португалецът я погледна саркастично.

— Доколкото знам, Сатаната не е италиански герой — отбеляза загадъчно той, — Съмнявам се тук да има такава гробница.

Без да обръща внимание на сарказма, Ракел посочи последните две думи от фразата.

— Само че Филипе ясно казва да потърсим гробницата на Сатаната. Може би е по-добре да помислим за някое друго място в тази базилика, не мислиш ли?

Историкът махна с ръка към гробниците, вградени в стените на „Санта Кроче“.

— Очевидно е, че препратката към Сатаната в посланието на Филипе трябва да се тълкува символично — заяви той. — Това означава, че гробницата на Сатаната е една от всички тук, бъди сигурна в това. — Поколеба се, взирайки се в табелките с имената, разпознавайки всяка знаменитост. — Въпросът е коя.

Двамата посетители впериха погледи в гробниците, опитвайки се да изтръгнат тайната, която се криеше в една от тях. Галилей, Алберти, Алфиери, Микеланджело, Данте, Да Винчи, Макиавели, Маркони, Ферми, Росини, Морген, Джентиле, Барсанти, Бруни…

— Ay, madre mia! — въздъхна колебливо Ракел. — Как ще разберем коя точно е на Сатаната?

— Не е непременно някой, наричан Сатана — настоя Томаш.

— Достатъчна е някаква следа, нечия творба, която има връзка с Дявола…

— Но каква?

— Не знам — отвърна историкът. — Някой от тези мъже е написал нещо за Сатаната или е нарисувал картина от Ада или е създал нещо, свързано с темата…

Погледът на испанката отново се спря на всяко едно от имената по стените на базиликата. Галилей, Алберти, Алфиери, Микеланджело, Данте…

Тя зяпна, втренчена в последната табелка.

— Данте! — възкликна тя със сияещ от прозрението поглед.

— Данте Алигиери!

Томаш се замисли, хапейки долната си устна, сякаш преценяваше идеята.

— Данте ли? Заради „Божествена комедия“?

Агентката от Интерпол го сграбчи за раменете и го накара да се обърне към гробницата на големия писател.

— Да, Данте! — повтори развълнувано тя. — Данте! „Ад“ от Данте! — Ракел възторжено размаха ръка към гробницата на прочутия флорентинец. — Отговорът е Данте! — Приближи! бележника към лицето на Томаш. — Отиди в „Санта Кроче“ и| потърси върху гробницата на Сатаната, е написал Филипе. Данте е автор на „Божествена комедия“ и „Ад“, той е Сатаната! Cono, не е ли очевидно?