Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Историкът се засмя.

— Не е плюс — отбеляза той, посочвайки към „+“ — Тук не става дума за знака за събиране, а за кръст, разбираш ли? Тоест посланието гласи „Отиди при Светия кръст“. — Взе химикалката и отново изписа криптограмата, този път с разгаданата анаграма.

GOTO Santa cross & SEARCH OVER SATAN’S TOMB

— Хммм… — промърмори Ракел, хапейки долната си устна. — Започва да придобива смисъл.

Този път Томаш вдигна ръка, за да извика сервитьора. Мъжът се приближи с плахи стъпки, чудейки се какво още да очаква от тези клиенти.

— Signore?

— Кажете ни, има ли тук място на име Светия кръст?

Като чу тези думи, очите на италианеца засияха.

— О, това е базиликата! Да, ходя там всяка неделя! — сподели той. — La Basilica di Santa Croce! [136] Базиликата „Санта Кроче“ (на Светия кръст) — храм, построен в готически с гил, осветен през 1442 г., за който се твърди, че е основан от Свети Франциск от Асизи. Една от главните забележителности на Флоренция. — Б. пр. Много известна и красива! — Удари звучна целувка на върха на пръстите си. — Madonna, che bela! Творба на изкуството без аналог!

С погледа на човек, който започваше да навързва нещата, историкът махна с ръка към улицата.

— Тази базилика… не е ли тук, в центъра на града?

Сервитьорът кимна утвърдително.

— Si, signore.

— Там са погребани много италиански знаменитости, нали? Микеланджело, Галилей…

Италианецът разпери ръце.

— Davvero, signore! Базиликата е tempio dell 'Itale glorie! Там най-великите спят своя вечен сън! Славните синове на Флоренция и на Италия!

Томаш и Ракел се спогледаха съучастнически.

Разгадана, криптограмата на Филипе наистина се бе превърнала в карта.

Снежнобялата фасада на Базиликата, с три големи порти от масивно дърво, с резбовани правоъгълници и голямата Давилова звезда в горната част, сякаш ги гледаше изпод вежди, почти надменно. Двамата пресякоха спокойната в късния следобед „Пиаца дела Кроче“ и изкачиха стълбите до входа. На влизане през централната, най-голяма порта срещнаха един францискански монах.

— Извинете — заговори го Томаш, — питам се дали може да ми дадете професионален съвет?

— Разбира се! — отвърна монахът, готов да помогне. — Да не би да сте от екипа реставратори от Пиза? — Той се обърна и погледна към вътрешността на базиликата. — Фреските на Джото са в дъното при параклиса.

— Не, не е това — каза смутено Томаш. — Ние сме… туристи. Казаха ни, че тук има прочути гробници, например на Микеланджело и Галилей, които…

Очите на монаха засияха.

— А, гробниците! — каза той, разбирайки, че се е заблудил относно посетителите. — Простете, помислих, че сте от екипа, който… е, няма значение. — Монахът отново се обърна и посочи към помещенията. — Намират се покрай двете стени на базиликата. — Заговори тихо, сякаш им доверяваше някаква тайна. — Тази на Микеланджело е великолепна, с орнаменти от Вазари, не я пропускайте. — Той събра пръстите си в типичния италиански жест. — Bellisimo!

— Тленните им останки наистина ли са тук? Францисканецът доби скандализирано изражение, сякаш подобен въпрос беше недопустим.

— Разбира се! — Той се поколеба. — Освен тези на Маркони, Ферми и Данте Алигиери, нали? Те имат гробници тук, но се опасявам, че тленните им останки не са в базиликата.

Ракел се ококори.

— Тук има гробници на Маркони, Ферми и Данте?

— Madonna! Нима не знаете? Ненапразно казват, че базиликата „Санта Кроче“ е основана от самия свети Франциск — нека Бог го запази от дясната си страна за вечни времена, dell'Itale glorie! — Монахът махна с ръка, приканвайки ги да влязат. — Prego , убедете се сами!

Двамата посетители благодариха и най-сетне влязоха в базиликата. Историкът попиваше всичко с поглед, схващайки почти веднага характеристиките на храма. Интериорът на „Санта Кроче“ бе белязан от типичната за францисканците умереност. Бе построена във формата на египетски кръст, като корабите бяха разделени от арки, носени от осмоъгълни колони. През прозорците и високите витражи се спускаха снопове светлина, които падаха върху част от каменните плочи, оставяйки другата половина от пода в сянка, сякаш се надпреварваха с бледожълтото изкуствено осветление на лампите, провесени от тавана. Във въздуха се усещаше лек аромат на восък, макар че никъде не се виждаха свещи.

След като се огледаха наоколо, Томаш и Ракел се отправиха към лявата част и зад колоните съзряха мраморни конструкции, украсени с малки статуи и стенописи между тях.