Джон Лескроарт - Ловецът

— Значи не е изключено истинските ми родители да са още живи?

— Има такава вероятност — каза Шарлийн. — Сега би следвало да са към седемдесетгодишни. Ако са те заченали рано, нищо чудно и да са по-млади от нас.

— Но изпращачът на съобщението — вметна Боб — явно мисли различно.

— Какво съобщение? — попита майка му.

Уайът ѝ описа набързо ситуацията.

— Тъй че — заключи — който и да е този човек, той смята, че знае коя е майка ми, свързал я е по някакъв начин с мен и освен това я брои за мъртва.

— Но откъде би могъл да научи? И защо изобщо го е грижа?

— Идея си нямам — поклати глава Уайът, като изпи на една глътка половината вино в чашата си. — Добре, а удостоверението ми за раждане? Мисля, че ми трябваше, когато постъпвах в армията. Не е ли още някъде из къщи?

— Сигурна съм, че е тук — каза майка му, — но няма да ти помогне да откриеш майка си, защото в него фигурираш като Уайът Хънт.

— Но как е възможно, нали вече съм бил шестгодишен, когато сте ме осиновили…

— Беше шестгодишен, когато те взехме от последния дом — уточни Боб.

— Но когато съм се родил, трябва да съм имал друга фамилия, нали?

— Правилно — отвърна баща му. — И Католическата благотворителна организация положително разполага с тази фамилия, върху оригиналното ти удостоверение за раждане. Но за да го видиш, ще трябва да подадеш молба до тях, освен ако нямат нареждане от рождените ти майка и баща да не го разкриват. В този случай пак няма да ти провърви.

Хънт се облегна назад на дивана.

— Добре, как съм се казвал, когато сте ме взели?

— За да защитят самоличността ти, те бяха кръстили Уайът Доу 3 3 Името Доу, най-често в съчетание Джон Доу (John Doe), традиционно се използва за обозначаване на неизвестно лице, в т. ч. неразпознат труп и др. — Б.пр. — каза тихо майка му. — Но щом поотрасна, вече сам искаше да си Уайът Хънт.

— И още искам. Но какво ми остава да правя сега?

— Може би онзи непознат ще ти пише отново и ще ти съобщи нещо, което не знаеш — предположи Боб.

— Или пък — добави Шарлийн, като въртеше чашата си за столчето — би могъл да отидеш в благотворителната организация.

— Положително ще го направя — каза Уайът. — Само още един въпрос. Знаете ли колко време са ме подмятали по други потенциални приемни семейства, преди да се озова при вас? Защото лично аз помня поне три или четири от тях. Трябва да не съм бил от най-лесните деца, а?

— За тях, вероятно, да — отвърна Шарлийн. — Проявяваше своенравие, бореше се с ефекта от изоставянето. Те просто не знаеха как да осъществят връзката с теб, това е всичко. Докато между нас се получи.

— Трябва да е било не по-малко от три години — рече баща му.

— Значи съм бил с истинските си родители докъм тригодишна възраст?

— Това показват сметките — съгласи се майка му.

— Седемдесет и първа… Тогава ли съм влязъл в системата?

— Горе-долу, да — кимна баща му.

— Тоест каквото и да е станало, станало е тогава. Чудя се само какво ли, по дяволите, е било.

Жилището на Хънт представляваше някогашен склад за цветя на Бранън стрийт. Той бе купил разнебитената постройка по време на спада на пазара петнайсетина години по-рано, когато целият квартал около Съдебната палата 4 4 В Съдебната палата на Сан Франциско се помещават криминалния съд, полицейското управление и затворът на града. — Б.пр. изглеждаше на прага на разрухата. Оттогава я бе обновил, най-вече със собствени сили, превръщайки я в нещо уникално и впечатляващо.

Подходите откъм Бранън стрийт бяха два — входна врата от масивна стомана и гаражна врата до нея. И двете бяха боядисани във вишневочервено, понеже Хънт смяташе, че този оттенък се връзва добре с пурпурното на останалата външна стена. Вътрешното пространство се отличаваше с шестметров таван и естествена светлина, влизаща през прозорците, разположени високо околовръст. Средата бе заета от баскетболно игрище с под от полирано дърво, с професионален кош, висящ от тавана — беше се сдобил с него преди десетилетие, когато отборът на „Сан Франциско Уориърс“ сменяше оборудването си. Отвъд него, покрай бялата стена, две стари библиотечни маси формираха нещо като офис с три компютъра, а в ъгъла бяха струпани няколко китари и усилватели. Отсрещният ъгъл се заемаше от дъските и платната му за сърф, както и от чисто нов мотор „Кавазаки“.

Почти незабележима врата водеше към жилищната част — функционален, проектиран с вкус и добре осветен модерен апартамент. Отляво на широкото преддверие бе спалнята, до нея дневната с библиотеката, телевизора и музикалната уредба, а накрая — кухнята, служеща и за трапезария, оборудвана с хладилник, фризер, голяма печка с четири котлона и очукана дървена маса с шест солидни, но разнородни стола. Задна врата — стоманена, както и предната — извеждаше към алеята отвън.