Джефри Дивър - Невидимия

— Накъде биеш? — попита Райм.

— Не си бил със запушена уста през цялото време, нали?

— Не, само накрая.

— Значи ти също си говорил нещо. Взел си участие в разговора.

— Аз ли?

— Не е ли така? Не му ли каза нещо?

— Разбира се. Но какво от това? Неговите думи са важните.

— Може да е казал нещо в отговор на твоите реплики.

Райм се вгледа внимателно в Сакс. На бузата ѝ имаше малко размазани сажди, над сочната ѝ горна устна блестяха капчици пот. Седеше приведена напред и въпреки спокойния ѝ глас той усещаше напрежението в нея. Може би тя не го осъзнаваше, но сега явно изпитваше същите чувства като него, когато я ръководеше при огледите.

— Помисли си, Райм. Представи си, че си сам с един престъпник. Не е задължително да е Фокусника. Какво би му казал? Какво би искал да знаеш?

Той въздъхна и измърмори насмешливо, но въпросът ѝ все пак го подтикна да си спомни.

— Сега се сещам! Попитах го кой е.

— Добър въпрос. И той какво отговори?

— Каза, че е магьосник… Не, не просто магьосник. — Райм притвори очи и напрегна паметта си. — Да! Каза, че е Северният магьосник.

— Това говори ли ти нещо? — обърна се Сакс към Кара.

— Не.

— Каза, че можел да се измъкне от всичко. Само се боял, че не може да избяга от нас. Е, по-точно от мен. Тревожел се, че ще го спрем. Затова е дошъл. Каза, че трябвало да ме елиминира преди утре следобед. Тогава отново ще започне да убива. Не, чакай. Това е моята интерпретация. Той не спомена какво ще прави.

— Но има логика — каза Селито. — Убиваше през четири часа, после през два. А днес от обяд няма друга жертва. Освен Бърк. Сигурно си е взел почивка и ще започне пак утре.

— Така си помислих и аз, Лон.

— Северният магьосник — измърмори Сакс и погледна бележките си. — Сега…

Райм въздъхна:

— Наистина мисля, че това е всичко, Сакс. Вече съм изчерпан.

Сакс изключи диктофона, извади кърпичка и избърса потта от челото му.

— И аз така мисля — рече. — Исках да кажа, че сега аз имам нужда от нещо за пиене. Как смяташ?

— Само ако ти или Кара ми сипете — отвърна Райм и кимна към Том. — Не му позволявайте да ми брои глътките.

— Ще желаеш ли нещо? — обърна се Том към Кара.

— Сигурно ще иска едно ирландско кафе — отговори вместо нея Райм. — Защо не започнат да продават такова в „Старбъкс“?

Кара отказа алкохола, но поръча силно „Максуел хаус“ или „Фолгърс“.

Селито поиска някаква храна, защото мечтаният му сандвич не беше стигнал до къщата.

Когато болногледачът отиде в кухнята, Сакс подаде на Кара бележките, които си беше водила, и я помоли да запише нещо, което сметне за важно, в профила на илюзиониста на дъската. Младата жена стана и отиде в лабораторията.

— Добре беше — обърна се Селито към Сакс. — Не познавам сержант, който може да проведе толкова качествен разпит.

Тя кимна, личеше си, че е доволна от тази похвала.

След малко Мел Купър се появи на прага — неговото лице също бе изцапано със сажди. Показа един плик:

— Това са всички улики от маздата.

В плика имаше херметичен найлонов плик, съдържащ страница от „Ню Йорк Таймс“. Очевидно бе, че огледът не е правен от Сакс — мокрите веществени доказателства се съхраняват в хартиени пликове или платнени торби, не в найлон, където бързо изгниват.

— Това ли е всичко? — изненада се Райм.

— Засега. Още не са извадили колата. Твърде е опасно.

— Можеш ли да видиш датата на вестника?

Купър погледна.

— Отпреди два дни е.

— Значи е на Фокусника — отбеляза Райм. — Колата е била открадната преди това. На кого му е притрябвало да пази само една страница от вестник? — Въпросът беше реторичен и той не изчака друг да направи предположение. — Защото вътре сигурно има статия, която е важна за него. И следователно важна за нас. Разбира се, възможно е да следи обявите за запознанства, но дори това може да ни послужи. Можеш ли да прочетеш нещо?

— Не. Още не искам да го разгъвам. Прекалено е мокър.

— Добре, изпрати го в лабораторията за изследване на документи. Дори да не успеят да го отговорят, ще прочетат заглавията на инфрачервена светлина.

Купър уреди изпращането на уликата и се обади на главния специалист по документите да започне веднага работа. Сетне отиде в лабораторията, за да прехвърли вестника в подходящ плик.

Том дойде с напитките — и с чиния сандвичи, върху които Селито се нахвърли лакомо.

След малко Кара се върна и с благодарност пое чашата с кафе от болногледача. Започна да си слага захар и се обърна към Сакс: