Джефри Дивър - Невидимия

— Мери ли? Не, ожениха се една-две седмици преди пожара. Бяха наистина влюбени. Всички си мислехме, че тя ще го усмири. Че ще го накара да не ни тормози толкова. Надявахме се. Но така и не можахме да я опознаем.

— Можете ли да ни дадете имената на хора, които ще ни разкажат повече за него?

— Арт Лосър беше първи асистент. Аз бях втори. Ние бяхме неговите момчета. Всички ни наричаха „момчетата на Ерик“.

— Имаме номера на Лосър — отбеляза Райм. — Някой друг?

— Единственият, за когото се сещам, е директорът на „Хасбро“ по онова време. Едуард Кадески. Сега май е продуцент в Чикаго.

Селито записа името, сетне попита:

— Уиър обажда ли ви се пак?

— Не, но постигна своето. Заби ноктите си в мен. Разчовърка раната.

„Ерик е…“

— Вижте, трябва вече да затварям. Трябва да си изгладя униформата. Работя сутрешна смяна в неделя. Много е напрегнато.

Китинг прекъсна връзката. Сакс се приближи до телефона и го изключи.

— Мамка му — промърмори.

— Този май има нужда от лекарства — отбеляза Селито.

— Е, поне ни даде някаква следа — каза Райм. — Намерете Кадески.

Мел Купър се върна след няколко минути с разпечатка от базата данни на продуцентските компании. Намериха адреса на фирмата на Кадески. Селито се обади и както можеше да се очаква в този късен час в събота, попадна на телефонния секретар. Остави съобщение.

— Месил се е в живота на асистентите си — отбеляза детективът. — Побъркан е. Наранявал е хората. Но какво го подтиква към това?

При тези думи Сакс вдигна глава:

— Да се обадим на Тери по този въпрос.

Тери Добинс беше психолог в Нюйоркското полицейско управление. Имаше неколцина колеги в службата, но само той правеше психологически профили, умение, което бе усвоил в централата на ФБР в Куонтико, Вирджиния. Благодарение на киното и романите психологичното профилиране се ползва с голяма слава, но (както Райм много добре знаеше) на практика е приложимо само за някои типове престъпления. Всъщност няма нищо тайнствено в разгадаването на ума на престъпника. В случаи, когато мотивът е неизвестен и е трудно да се предвиди кой ще е следващата жертва, профилът може да помогне. Той позволява на детективите да открият информатори или свидетели, които имат данни за престъпника, да предвидят следващите му ходове, да поставят примамки в подходящи квартали, да планират засади и да разгадаят подобни престъпления в миналото.

Селито се обади на Добинс вкъщи.

— Тери.

— Лон. Чувам ехото от микрофон. Мога да отгатна, че и Линкълн е там.

— Да — потвърди Райм.

Той беше много привързан към Тери, първия човек, когото беше видял, когато излезе от кома след нещастния случай. Добинс страстно обичаше футбола, операта и мистериите на човешкия мозък.

— Извинявай за късното обаждане — измънка Селито, като изобщо не личеше да съжалява, — но имаме нужда от помощ в разследването на един сериен убиец.

— Този от новините ли? Дето убил една студентка по музика и може би един полицай?

— Същият. Уби също един гримьор и се опита да убие една ездачка. Заради онова, което те и студентката по музика олицетворявали. Две хетеросексуални жени и един гей. Няма следи от сексуално насилие. В задънена улица сме. И е казал на Линкълн, че отново ще започне да убива утре следобед.

— Казал? По телефона ли?

— Лично — отвърна Райм.

— Хм, сигурно е било интересен разговор.

— И още как.

Селито и Райм разказаха на Добинс всичко, което знаеха за престъпника.

Добинс им зададе няколко въпроса. Помълча известно време и накрая заяви:

— Виждам две движещи сили в него. Но те взаимно се допълват и водят до един и същ резултат… Той дава ли още представления?

— Не — отвърна Кара. — След пожара — вече не. Поне никой не знае да е давал.

— Изявите пред публика — обясни Добинс — са такова вълнуващо преживяване, че известните изпълнители чувстват огромна загуба, когато нямат вече възможност да играят. Актьорите и музикантите, а предполагам — и илюзионистите, живеят единствено за професията си. Пожарът на практика е убил този човек.

„Изчезнатият човек“ — помисли си Райм.

— Това означава, че сега той е подтикнат не от стремежа да постигне успех или да задоволи публиката си или от любовта към занаята си, а от гнева. И ефектът се увеличава от втората сила, която го движи. Огънят го е осакатил и е увредил белите му дробове. Като човек, който се показва пред публика, той страда много от това обезобразяване. То усилва многократно гнева му. Можем да го наречем синдром на фантома от операта. Той гледа на себе си като на изрод.