Джефри Дивър - Невидимия

Остави ги на масата.

— Този човек прониква твърде лесно където си поиска — обясни, след като легна до него. — Проверих всеки квадратен сантиметър от къщата, подпрях със столове всички врати и казах на Том да извика, ако чуе нещо, но да не влиза. Толкова съм напрегната, че съм готова да застрелям всеки, който открехне вратата.

В неделя сутринта търсенето на Ерик Уиър не потръгна. Екипът научи, че след пожара в Охайо илюзионистът останал няколко седмици в местната болница, след което си тръгнал на своя глава, без да бъде изписан. Имаше документи, че е продал къщата си в Лас Вегас, но нямаше данни да е купил нова. Райм обаче предполагаше, че в царството на парите човек може без много шум да закупи някоя барака в пустинята.

Бединг и Сол успяха да намерят майката на покойната съпруга на Уиър. Той така и не се бил обадил след нещастието да поднесе съболезнованията си. Това обаче не я изненадало. Уиър бил егоистичен, жесток човек, който харесвал до полуда младата ѝ дъщеря и буквално използвал хипноза, за да я убеди да се омъжи за него. Никой от другите роднини не познавал Уиър.

Купър издири още данни, но те не бяха много. Уиър нямаше криминално досие. Родителите му бяха починали и той беше единствено дете.

По-късно се обади другият асистент на Уиър, Арт Лосър от Лас Вегас. Той не се изненада, че бившият му работодател е търсен във връзка с криминално разследване, и повтори онова, което вече знаеха. Уиър бил един от най-великите илюзионисти на света, но приемал професията си прекалено сериозно и бил известен с опасните си илюзии и лошия си характер. Лосър още сънуваше кошмари, свързани с него.

„… да не ни тормози толкова.“

— Всички млади асистенти се влияят от наставниците си — обясни Лосър по телефона. — Моят терапевт обаче смята, че Уиър ни е хипнотизирал.

„Също като Китинг — помисли си Райм. — И двамата ходят на психоаналитик.“

— Казва, че общуването с него е създало у нас Стокхолмски синдром. Знаете ли какво е това?

— Райм каза, че е запознат с това психологическо състояние — когато заложниците изпитват привързаност и дори любов към похитителя си.

— Кога го видяхте за последен път? — попита Сакс.

Днес, след като нямаше повече изпити, тя носеше цивилни дрехи — дънки и тъмнозелено поло.

— В болницата. Това беше преди около три години. Смятах да го посещавам редовно, но той все говореше как щял да отмъсти на всички, които искат да му навредят и които не харесват неговите номера. После изчезна и оттогава не съм го виждал.

След това бившият асистент обясни, че Уиър му се обадил най-неочаквано преди два месеца. Приблизително по същото време, по което беше телефонирал на Китинг. Отговорила съпругата му.

— Не оставил номер за връзка и казал, че пак ще се обади, но така ѝ не го направи. Слава Богу. Казвам ви, не знам как щях да се разбера с него.

— Знаете ли къде е бил, когато се е обадил?

— Не. Попитах Кати, защото се опасявах, че е в града, но тя каза, че на дисплея се изписал номер от друг регион.

— Не е ли казал на жена ви за какво се обажда? Нещо, с което да подскаже къде се намира?

— Според нея звучал странно, възбудено. Шепнел и думите му се разбирали трудно. След пожара получи увреждане на белите дробове. Така звучеше още по-зловещо.

„Знам от личен опит“ — помисли си Райм.

— Питал дали знаем нещо за Едуард Кадески; той беше директор на „Хасбро“ по времето на пожара. Само това.

Не успя да даде друга полезна информация и те прекратиха разговора.

Том въведе две полицайки в лабораторията. Сакс им кимна за поздрав и ги представи на Райм. Даян Франсискович и Нанси Аусонио.

Той си спомни, че те са били първите полицаи на мястото на първото убийство и бяха получили задача да проследят произхода на старите белезници.

— Разговаряхме с всички търговци и директора на музея, който ни препоръчахте — рече Франсискович.

И двете изглеждаха изтощени. Бяха приели задачата си сериозно и вероятно не бяха мигнали цяла нощ.

— Белезниците са „Дарби“, както предположихте — добави Аусонио. — Доста са редки… и скъпи. Имаме обаче списък на дванайсет души, които…

— Боже мили, гледай — възкликна Франсискович и посочи дъската на разследването, където Том беше написал:

> Самоличност на престъпника: Ерик А. Уиър.