Джефри Дивър - Невидимия

Спираха обаче и петдесетгодишни мъже с бради и друго облекло. Това означаваше, че знаят за преобразяването му.

Той видя и още нещо, което го ужаси. Полицайката с хладните очи и яркочервената коса, която се опита да го арестува край реката, се появи откъм западното стълбище и тръгна през тълпата.

Малерик се извърна, наведе се и се направи, че разглежда някаква бездарна керамична статуетка.

Какво да предприеме? Оставаше му само един костюм за бързо преобличане, но ако го използваше, щеше да се окаже без друго прикритие.

Червенокосата забеляза някакъв човек със сходна фигура и облекло. Бързо се приближи до него и го огледа внимателно. Сетне се обърна и продължи сред тълпата.

Стройният, кестеняв полицай, който беше оказал първа помощ на Черил Марстън, също се качи по стълбите и двамата с полицайката размениха няколко думи. С него имаше друга жена — тя не приличаше на полицайка. Имаше къса червеникава коса и беше много слаба. Тя огледа тълпата и прошепна нещо на полицайката, която се насочи в друга посока. Момичето с късата коса и полицаят останаха заедно.

Малерик знаеше, че рано или късно ще го забележат. Трябваше да се измъкне сега, преди да са се появили още ченгета. Той се приближи до една редица преносими тоалетни, влезе в една кабинка и се преобрази. Излезе след трийсет секунди, като учтиво задържа вратата за една възрастна дама. Тя се поколеба и се отдръпна; явно реши да не използва тоалетната след такъв подозрителен субект — рокер с опашка, бирено коремче, намачкана шапка, изпъстрена с петна дънкова риза с емблемата на „Харли Дейвидсън“ и мръсни черни дънки.

Той взе един изхвърлен вестник и го нави на руло, хвана го с лявата ръка, за да прикрие пръстите си. Сетне продължи към източния изход на панаира, като разглеждаше изрисуваните чаши, ръчно изработените играчки, кристалните украшения, компактдисковете. Един полицай го погледна за кратко, но бързо отмести очи.

Той се приближи към изхода.

Стълбището към Бродуей беше широко трийсетина метра и полицаите бяха преградили по-голямата му част. Спираха както мъжете, така и жените, излизащи от панаира, и им искаха документи.

Той видя детектива и момичето с късата коса наблизо. Стояха до една сергия. Тя шепнеше нещо в ухото на полицая. Дали го беше забелязала?

Необуздан гняв обхвана Малерик. Така беше изпипал представлението — всеки номер, всеки трик водеше плавно към утрешния финал. Този уикенд той щеше да изпълни най-съвършената илюзия в историята. А сега всичко бе застрашено от провал. Той се замисли за разочарованието на учителя си. За разочарованието на почитаемата публика… Ръката му, стиснала малка картина на Статуята на свободата, затрепери.

Не можеше да го позволи!

Той остави картината и се обърна.

Ала застина на място.

Червенокосата полицайка стоеше само на няколко крачки от него и гледаше в друга посока. Той бързо насочи вниманието си към една сергия с украшения и попита продавача с изразен бруклински акцент за цената на чифт обеци.

С ъгълчето на окото си забеляза, че полицайката го поглежда, ала тя бързо се обърна, вдигна радиостанцията си и каза:

— Пет-осем-осем-пет. Искам кабелна връзка с Линкълн Райм.

— След малко продължи: — На панаира сме, Райм. Трябва да е тук… Няма начин да се е измъкнал, преди да затворим изходите.

Ще го хванем. Дори да се наложи да претърсим всички, ще го хванем.

Малерик бавно се отдалечи. Какво можеше да направи?

Разсредоточаване, само това му оставаше. Нещо, което да разсее полицията и да му спечели само пет секунди, през които да се измъкне покрай кордона и да се слее с тълпата на Бродуей.

Ала как да им отвлече вниманието?

Нямаше повече бомбички, за да симулира изстрели. Да запали някой павилион? Не, това щеше да причини неконтролируема паника, от каквато нямаше нужда.

Отново го обхванаха гняв и страх.

В този момент обаче чу гласа на учителя си отпреди много години — тогава момчето бе допуснало грешка, която едва не провали номера на илюзиониста. След представлението наставникът му го дръпна настрани. Готово да избухне в сълзи, момчето сведе поглед към земята.

„Какво е илюзия?“ — попита учителят му.

„Наука и логика“ — дойде моментално отговорът (наставникът му набиваше стотици подобни сентенции в главите на питомците си).

„Наука и логика, да. Ако се допусне грешка — заради теб, заради асистента или заради самия Господ, — трябва веднага да използваш науката и логиката, за да спасиш положението. Действай незабавно. Бъди смел. Преценявай реакциите на публиката. Превърни провала в аплодисменти.“