Джефри Дивър - Невидимия

— Какъв е проблемът? — попита.

— Госпожо, използвате ли „Так пюр“ за смазване на седлата и кожените сбруи?

Тя погледна помощника си; мъжът кимна.

— Да, използваме. Много — отвърна жената.

— Открихме следи от тази мазнина и от конски изпражнения при разследването на убийство. Има опасност следващата жертва да е някой от служителите или клиентите ви.

— О, не! Кой?

— Точно това не знаем, за съжаление. Не сме сигурни и как изглежда престъпникът. Знаем само, че е среден на ръст. Около петдесетте. Може би има брада и кестенява коса, но не сме сигурни. Пръстите на лявата му ръка вероятно са деформирани. Искаме да разпитате служителите си и някои от редовните клиенти дали не са видели човек, отговарящ на това описание. Или друг подозрителен субект.

— Разбира се — отвърна колебливо жената. — Ще направим каквото можем.

Бел извика неколцина униформени полицаи и излезе на постланата с талаш арена.

— Ще претърсим — викна на Сакс.

Тя кимна и погледна през прозореца. Кара седеше в колата на Селито до шевролета на полицайката. Сакс изрично ѝ бе наредила да остане там.

„Триковете на Робер-Худен били по-добри от тези на марабутите. Но май замалко да го убият.“

„Не се тревожи. Аз няма да позволя да се случи на теб.“

Сакс погледна часовника си — 14:00. Свърза се с Райм.

— Сакс — прозвуча гласът му в слушалките, — хората на Лон не са видели нищо подозрително в парка. Нещо ново при теб?

— Управителката разпитва служителите и клиентите на хиподрума. Роланд и хората му претърсват конюшните.

Жената вече бе събрала група служители. Лицата им бяха намръщени и загрижени. Едно момиче, с кръгло лице и червена коса, изведнъж закри устата си с длан. Закима енергично.

— Чакай, Райм. Май излезе нещо.

Управителката кимна на Сакс да се приближи.

— Не знам дали е важно — заговори момичето, — но трябва да съобщя нещо.

— Как се казваш?

— Трейси — отвърна тя плахо. — Грижа се за конете.

— Какво има?

— Ами… става дума за една ездачка, която идва всяка събота. Черил Марстън.

— Попитай я дали идва по едно и също време — викна Райм в ухото на Сакс.

Тя предаде въпроса.

— О, да, все по същото време — отвърна момичето. — Направо цепи секундата. Идва от около година.

— Хората с редовни навици са по-лесни мишени — обади се отново Райм. — Кажи ѝ да продължава.

— И какво искаше да ни съобщиш, Трейси?

— Преди половин час май се върна от езда. Когато ми предаде Дон Жуан, това е любимият ѝ кон, ме помоли да го заведа на ветеринар, защото някаква птица се блъснала в муцуната му. И така, докато го преглеждахме, тя заразправя за мъжа, който се появил и успокоил Дони. Разказа как според него на коня му нямало нищо… и колко бил интересен, и как била много възбудена, защото я поканил на кафе, и може би бил истински конеукротител. Видях го, докато я чакаше. И си помислих: „Какво му има на ръката?“, защото той някак си я криеше. И изглеждаше, сякаш има само три пръста.

— Той е! — обяви Сакс. — Къде отидоха?

Момичето посочи към сградите около парка:

— Мисля, че натам.

— Да го опише — нареди Райм.

Момичето обясни, че мъжът имал брада и странни вежди:

— Сякаш бяха сраснали.

„При преобразяването най-важни са веждите. Ако се променят, лицето се променя с шейсет процента.“

— Какво носи? — попита Сакс.

— Леко яке, маратонки и анцуг.

— Какъв цвят?

— Якето и панталоните са тъмни. Сини или черни. Не видях ризата му.

Бел се върна от огледа и мрачно докладва:

— Нищо.

— Имаме следа. — Сакс бързо обясни за ездачката и брадатия, сетне се обърна към момичето: — И си сигурна, че тя не познаваше мъжа?

— Да. С госпожица Марстън сме си говорили много. Тя не обичаше случайните срещи. Нямаше доверие на мъжете. Бившият ѝ съпруг я измамил при развода и ѝ отмъкнал яхтата. Все още не може да го преживее.

Най-добрите илюзионисти, приятели мои, планират представленията си така, че да държат публиката винаги в напрежение.

В третото действие за днес първо видяхме една животинска илюзия с коня чудо Дончо Кончо в Сентрал Парк. След това показахме фокус с ръце и малко ментализъм.

Сега е време за един номер с измъкване.

Ще видим може би най-известния трик на Хари Худини. В този създаден лично от него фокус той бил вързан, увесен за краката и потопен в стъклен аквариум с вода. Имал само няколко минути да се извърти, да освободи глезените си и да се измъкне от съда, за да не се удави.