Джефри Дивър - Невидимия

— От „Хамърстед“. Чувствам го обаче като свой. Яздя го всяка седмица.

— И аз понякога взимам коне оттам. Красиво животно.

Вече поуспокоена, Марстън огледа по-внимателно мъжа. Беше с хубави черти, около петдесетте. Имаше къса брада и рунтави вежди, които се събираха над носа. На врата му се виждаше голям белег, едната му ръка беше деформирана. За нея обаче това нямаше значение. Мъжът имаше една привлекателна черта — обичаше коне. Черил Марстън, 38-годишна и разведена от четири години, усети някакво привличане. Той се засмя и отмести поглед.

— Аз…

Не се доизказа; потупа коня по хълбока, за да разсее неловкото мълчание.

Марстън вдигна вежди:

— Какво?

— Ами, като се има предвид, че след тази случайна среща може никога повече да не се видим… — Той изведнъж преодоля смущението си и добави смело: — Чудех се дали ще е прекалено нахално, ако ви поканя на кафе.

— Изобщо няма да е нахално — отвърна тя, радостна от прямотата му. — Остават ми още двайсет минути езда… Трябва да върна коня. Вие как сте с времето?

— След двайсет минути е идеално. Ще ви чакам пред хиподрума.

— Добре. О, така и не попитах, как яздите? В английски или в западен стил?

— Без седло. Бях професионалист.

— Наистина ли? Къде?

— Ако щете, вярвайте. Яздил съм в цирка.

Компютърът на Купър изжужа — беше се получил имейл.

— Съобщение от нашия приятел на Девета и Пенсилвания Авеню. — Той дешифрира бележката от лабораторията на ФБР и след малко обяви: — Резултатите от маслото. Марка „Так пюр“. Може да се намери в търговската мрежа. Използва се за смазване на седла, юзди, кожени торби за зоб и други предмети, свързани с ездата.

Коне…

Райм се обърна с количката към дъската с уликите.

— Не, не, не…

— Какво има? — попита Сакс.

— Изпражненията по обувките на Фокусника.

— Какво за тях?

— Не са от кучета. От коне са! Вижте растителните останки. Къде, по дяволите, ми беше умът? Кучетата са хищници. Не пасат трева… Добре, да помислим. Пръстта, лишеят и останалите улики ни насочват към Сентрал Парк… А космите? Нали знаете алеята за кучета? Тя също е в парка.

— От другата страна на улицата — уточни Селито. — Там всички си разхождат кучетата.

— Кара — извика Райм, — в „Сирк фантастик“ има ли коне?

— Не. Изобщо нямат животни.

— Добре, изключваме цирка… Какво друго може да е замислил? Кучешката алея е близо до алеята за езда, нали? Само предположение е, но може би си е набелязал някой ездач. Може да не е следващата му жертва, но нека приемем, че е — защото това е единствената ни ясна следа.

— Наблизо има хиподрум, нали? — попита Селито.

— Да, виждала съм го — отвърна Сакс. — Някъде около Осемдесета.

— Разбери къде е и изпрати хора — нареди Райм.

Сакс поглед часовника си. Беше 13:35.

— Е, имаме малко време. Два часа и половина до следващата жертва. Достатъчно, за да го разкрием.

Райм забеляза, че Кара се мръщи.

— Какво има?

— Знаете ли, не съм сигурна, че имате толкова много време.

— Защо?

— Нали говорихме за разсредоточаването?

— Да.

— Ами, има и времево разсредоточаване. Това е да излъжеш зрителите, че нещо ще се случи в определен момент, а то се случва в друг. Например илюзионистът повтаря някакво действие на равни интервали и зрителите подсъзнателно започват да очакват следващия му ход след такъв отрязък от време. Изпълнителят обаче скъсява интервала. Зрителите вече не внимават и не виждат какво прави. Човек лесно може да усети кога има времево разсредоточаване, защото илюзионистът винаги показва на публиката дължината на интервалите.

— Например със счупени часовници — намеси се Сакс.

— Именно.

— Значи не мислиш, че имаме време до четири, така ли? — попита Райм.

Кара вдигна рамене:

— Може и да имаме. Може би е решил да убие трима души през интервали от четири часа, а после да убие четвъртата си жертва след два часа. Не знам.

— Тук нищо не е сигурно — заяви Райм. — Какво би направила ти на негово място, Кара?

Тя се засмя смутено. Не ѝ харесваше да се вживява в ролята на убиец. След малко отвърна:

— Той знае, че сме намерили часовниците. Знае, че има работа с умни хора. Не се налага да повтаря трика си. На негово място бих убила следващата жертва преди четири часа. Още в момента бих се заела с нея.

— И аз така мисля — рече Райм. — Зарязваме наблюдението и цивилните. Лон, обади се на Хауман и извикай Отряда за бързо реагиране.

— Да не го подплашим, Линк… ако и той се върти наоколо.