Джефри Дивър - Невидимия

— Отказах се от цяла яхта, за да се махна от този мръсник — измърмори тя. — Шестметров ветроход.

Малерик използва и двусмислени изявления, за да я накара да мисли, че имат и други общи черти. Класически пример е репликата:

— Виждам, че сте общителна, но понякога сте доста затворена.

Това може да звучи като дълбокомислена преценка на характера, но всъщност е валидно за почти всеки човек.

Скоро разговорът се завъртя около семейните отношения. Нито Черил, нито Джон имаха деца. И двамата имаха котки, разведени родители и обичаха тениса. Какво съвпадение! Те сякаш бяха родени един за друг…

Моментът почти бе настъпил. Макар че Малерик не бързаше. Дори полицията да имаше някаква представа за следващия му ход, щяха да мислят, че ще нанесе удара си около 16:00. А сега часът беше два. Все пак, от лични подбуди, той с нетърпение чакаше следващия номер.

Може би си мислите, почитаема публика, че светът на илюзията никога не се пресича с действителността.

Сещам се за Джон Мълхоланд, известния илюзионист и редактор на специализираното списание „Сплинкс“. През петдесетте години той неочаквано се отказва от професионалната и журналистическата си кариера.

Никой не знае защо, но се носят слухове, че започнал работа за американските разузнавателни служби, за да учи шпионите на илюзионистки техники.

Какво виждате в ръката ми, почитаема публика? Вгледайте се внимателно в пръстите ми. Нищо, нали? Изглеждат празни. Но както може би вече се досещате, в тях има нещо.

Сега той използва един друг хипнотизиращ метод на Мълхоланд. Взе лъжичката си и затропа разсеяно с нея по масата. Черил се загледа в нея. За части от секундата. Това време обаче бе достатъчно за Малерик. Той се пресегна с другата си ръка към захарницата и незабелязано изсипа една ампула безцветен и безвкусен прах в кафето на жената.

Джон Мълхоланд би се гордял с него.

След няколко минути лекарството подейства; очите ѝ се премрежиха и тя заръкомаха по-оживено от обичайното. Не усещаше обаче нищо нередно. Това беше най-хубавото на известното „лекарство на изнасилвачите“ — флунитразепам, или рохипнол — човек не усещаше, че е дрогиран. Даваше си сметка за това чак на сутринта. Черил Марстън обаче надали щеше да има такава възможност.

Той я погледна и се усмихна:

— Хей, искаш ли да ти покажа нещо интересно?

— Интересно? — попита сънливо тя, примигва и се усмихна широко.

Той плати сметката, сетне ѝ каза:

— Наскоро си купих яхта.

Тя се засмя радостно:

— Яхта ли? Обичам яхтите. Каква?

— Платноходка. Тринайсетметрова. С жена ми имахме такава. При развода се падна на нея.

— Джон, не може да бъде, шегуваш се! Със съпруга ми също имахме! При развода се падна на него.

— Наистина ли? — засмя се той и се изправи. — Хайде да се разходим покрай реката. Можеш да я погледнеш от брега.

Той я насочи към вратата. Дозата явно беше добра. Тя се подчиняваше и забравяше, но нямаше да изпадне в безсъзнание, преди да стигнат храстите около Хъдсън.

Насочиха се към Ривърсайд Драйв.

— За лодки ли говорехме? — попита неадекватно тя.

— Да.

— С бившия ми съпруг имахме яхта.

— Знам. Каза ми вече.

— О, така ли?

— Чакай малко. Трябва да взема нещо.

Той спря при колата си, крадена мазда, и взе един тежък сак от задната седалка. Отново заключи колата. От сака се чу силно дрънчене. Черил го погледна и понечи да попита нещо, но явно забрави какво е мислила да каже и замълча.

— Насам.

Малерик я поведе към кръстовището, качиха се по надлеза над булеварда и слязоха от другата страна, на обраслия с храсти пуст бряг.

Той пусна ръката ѝ и я стисна здраво през кръста. Усети докосването на едната ѝ гърда, жената опря глава на рамото му.

— Я виж — рече тя и посочи реката, където плаваха десетки платноходки и моторници.

— Моята е там долу — каза Малерик.

— Обичам лодки.

— И аз.

— Така ли? — засмя се Черил.

И заобяснява, че с бившия си съпруг имали яхта, но при развода той я взел.

Хиподрумът бе остатък от миналото.

Амелия Сакс усети силна миризма на обор и погледна през сводестия вход към вътрешността на старата дървена постройка. Видя коне и ездачи с черни бричове, червено-черни якета и каски за езда.

Във и около фоайето стояха шестима униформени полицаи от близкия Двайсети участък. В парка имаше още момчета под командването на Лон Селито.

Сакс и Бел влязоха в главната кантора и детективът показа значката си на жената зад гишето. Тя погледна тревожно полицаите отвън.