Джефри Дивър - Невидимия

— Мисля, че трябва да рискуваме. Кажи на отряда какво търсим… Кой, по дяволите, знае какво търсим? Дай им някакво общо описание, доколкото можеш.

„Петдесетгодишен убиец, шейсетгодишен метач, седемдесетгодишна старица…“

Купър вдигна поглед от компютъра:

— Ето къде е хиподрумът. Конната академия „Хамърстед“.

Бел, Селито и Сакс тръгнаха към вратата.

— И аз искам да дойда — каза Кара.

— Не — възрази Райм.

— Може да има нещо, което само аз ще забележа. Ако някой прилага трикове с ръце или се преобразява. На мен ще ми направи впечатление.

— Не. Твърде опасно е. Никакви цивилни на полевите операции. Това е правило.

— Не ме интересуват правилата. Мога да помогна.

— Кара…

Младата жена погледна многозначително снимките на Тони Калвърт и Светлана Расникова на дъската. Сетне се обърна към Линкълн Райм с хладно изражение. С този прост жест му напомняше, че именно той я бе накарал да участва в този случай, че той я бе въвлякъл в този жесток свят и я беше превърнал от невинно момиче в човек, свикнал с насилието.

— Добре — склони той. — Но не се отделяй от Сакс.

Тя беше предпазлива, забеляза Малерик, съвсем уместно за жена при среща с непознат мъж в парка, колкото и скромен, приятелски настроен и способен в успокояването на коне да изглеждаше той.

Все пак Черил Марстън малко по малко се отпускаше, с удоволствие слушаше разказите му за номерата, които е изпълнявал на гърба на коня на цирковата арена (които значително разкрасяваше, за да я разсее и да притъпи вниманието ѝ).

След като конегледачката и ветеринарят прегледаха Дончо Кончо и обявиха, че е добре, Малерик и нищо неподозиращата му асистентка отидоха в близкото ресторантче на Ривърсайд Драйв.

Жената вече бърбореше весело с „Джон“ (сегашното му превъплъщение) за живота си в града, за любовта си към конете, за животните, които е притежавала или яздила, за плановете си да си купи вила в Мидълбърг, Вирджиния. Той вмъкваше по някоя реплика, свързана с конете — извлечена от нейните думи или от познанията му, придобити в цирка. Животните винаги са били важни за тази професия. Хипнотизиране, изчезване, превръщане в други животни. През деветнайсети век е бил създаден един знаменит номер, при който кокошка се превръща в патица. (Методът е лесен — патицата излиза на сцената, „преоблечена“ като кокошка.) Убиването и съживяването на животни също било популярно преди активизирането на природозащитните организации — макар че животните рядко пострадвали. Все пак илюзионистът трябва да е много бездарен, ако наистина убие животното, за да създаде илюзия, че е мъртво. Освен това животните са скъпи.

За примамването на Черил Марстън в парка Малерик беше използвал един номер на Хауърд Търстън от началото на двайсети век. Самият Търстън надали би одобрил действията му, защото в представленията си той се бе отнасял към животните като към хора, ако не и като към родни деца. Малерик не беше толкова хуманен. Бе хванал един гълъб. Сетне го обърна по гръб и започна да го гали бавно по врата, докато го хипнотизира — техника, която илюзионистите от години използват, за да създадат впечатление, че птицата е мъртва. Когато Черил Марстън се приближи, той хвърли с все сила гълъба в муцуната на коня. Дончо Кончо се изправи на задните си крака, уплашен не от сблъсъка с птицата, а от ултразвуковия излъчвател, нагласен на честота, непоносима за конските уши. Преди да излезе от храстите, за да „спаси“ Черил, Малерик изключи излъчвателя и докато хване юздите, животното само се беше успокоило.

Сега жената ставаше все по-непредпазлива.

Или поне така изглеждаше.

Тази илюзия се дължеше на ментализма, използван от Малерик. Той нямаше голям опит в тази сфера, но притежаваше известни умения. Ментализмът, разбира се, няма нищо общо с телепатичното четене на мисли. Той представлява комбинация от физически и психологически методи за отгатване на факти. Сега Малерик правеше точно това: четеше езика на жестовете, не мислите на жертвата. Наблюдаваше леките промени в позата и изражението на Черил в отговор на неговите реплики. Някои му подсказваха, че се отдалечава от хода на мислите ѝ, други — че е на вярна следа.

Спомена например за някакъв приятел, който наскоро се развел, и по реакцията ѝ предположи, че и тя е разведена — и го е приела тежко. Затова, с тъжно изражение, ѝ каза, че също е разведен и че жена му го изоставила. Това го сломило, но се опитвал да го превъзмогне.