Джефри Дивър - Невидимия

Докато останалите полицаи отцепваха района, Бел и Селито внимателно претърсиха удивения убиец. Райм бе предложил да повикат лекар от патоанатомичната лаборатория, за да им помогне. Той пристигна скоро и изпълни задачата си. Идеята се оказа добра. Лекарят намери няколко процепа в кожата на илюзиониста — приличаха на тънки белези, но в тях бяха скрити миниатюрни метални инструменти.

— Вижте го на рентген в лазарета на ареста — нареди Райм. — По дяволите, сканирайте го на магнитен резонанс. Всеки сантиметър от тялото му.

Когато му сложиха три чифта белезници и два чифта окови на краката, двама полицаи накараха престъпника да седне на пода. Той се втренчи шокирано в Райм. Паралитикът оглеждаше стаята, където имаше голяма колекция от костюми и инструменти. Маските, изкуствените ръце и каучуковите пълнежи придаваха зловещ вид на помещението, но Райм чувстваше най-вече тъга и самота в тези предмети, предназначени да забавляват хиляди зрители, а затворени тук, за да служат за нечовешките цели на престъпника.

— Как? — прошепна Фокусника. Прочете удивление по лицето му. Също и недоумение, достави голямо удоволствие. Всеки ловец би ви казал, че основната тръпка в лова е преследването на дивеча. Истинските ловци обаче изпитват най-върховното удоволствие при самото залавяне на жертвата.

— Как разбрахте? — повтори арестуваният с хриплив глас.

— Как сме разбрали, че истинската ти цел е циркът ли?

Райм погледна Сакс.

— Нямаше много улики — започна тя, — но те сочеха…

— „Сочеха“ ли, Сакс? Аз бих казал „щяха да ни извадят очите“.

— Сочеха — продължи тя, без да се впечатлява от забележката — точно какво смяташ да направиш. В килера в мазето на ареста намерихме сак с дрехите ти и изкуствената кръв.

— Намерили сте сака?

— По обувките и костюма имаше засъхнала червена боя. И влакна от килим.

— Помислих си, че боята е изкуствена кръв — призна Райм и поклати глава, ядосан сам на себе си. — Това бе логично предположение, но трябваше да допусна и други възможности. Оказа се, че боята е за автомобили. Цветът е оранжевочервен и се използва главно за колите за спешна помощ. Влакната също са с автомобилен произход — от постелки за под, поставяни в линейките допреди осем години.

Сакс поде:

— Затова Линкълн предположи, че наскоро си купил или откраднал стара линейка и си я преправил. Можеше да е за бягството или за нов опит за убийство на Чарлс Грейди. После си спомни месинговите стружки и си помисли дали все пак не са наистина от часовников механизъм. И тъй като ти използва кърпичка, напоена с бензин, в апартамента му, това го наведе на мисълта, че смяташ да скриеш запалителна бомба във фалшива линейка.

— Просто използвах логиката… — обясни Райм.

— Иска да каже, че е имал предчувствие — поправи го Бел.

— Глупости! — сопна се Райм. — Чиста логика си беше. Логиката е гръбнакът на науката, а криминологията е наука.

Селито и Бел се спогледаха ококорени.

Обидното им поведение обаче не сломи ентусиазма на Райм.

— Използвах, както вече уточних, чиста логика. Кара ни разказа за пренасочването на вниманието на публиката към онова, което не искаш да видят.

„Най-добрите илюзионисти така организират номерата си, че насочват публиката право към метода. Зрителите обаче не им вярват. Търсят точно в обратната посока. Когото това се случи, илюзионистът е успял. Публиката е излъгана.“

— Точно това си направил… И трябва да призная, идеята беше блестяща. А аз не съм свикнал да правя комплименти, нали, Сакс?… Искал си да отмъстиш на Кадески за пожара, който е съсипал живота ти. Затова си създал номер, който да ти позволи да го направиш и да се измъкнеш след това. Също както създаваш илюзии на сцената под няколко слоя от заблуда, нали така?

Убиецът не отговори.

Райм продължи:

— Първо ни накара да мислим, че искаш да унищожиш цирка, за да си отмъстиш. Аз обаче не повярвах, прекалено очевидно беше. Нашите подозрения ни доведоха до заблуда номер две: вестникът със статията за Грейди, касовата бележка от ресторанта и хотелският ключ, които да ни наведат на мисълта, че искаш да го убиеш… О, якето край река Хъдсън ли? Смятал си да го оставиш на местопрестъплението, нали? Това е била поредната подхвърлена улика.

Фокусника кимна:

— Така беше. Но излезе по-добре, отколкото го планирах, защото хората ти ме изненадаха и намирането му излезе естествено.

— Да продължим нататък. Ние си помислихме, че си наемен убиец и използваш илюзии, за да се добереш до Грейди и да го убиеш… Разгадаваме ходовете ти. Забравяме подозренията си… До известна степен.