Джефри Дивър - Невидимия

Гласът му потрепери за миг и той замълча. След малко продължи:

— Господин Уиър можеше да ме бие, да ми крещи, да превръща живота ми в ад, но той виждаше дарбата ми. Грижеше се за мен. Учеше ме как да стана илюзионист… — По лицето на убиеца премина мрачно изражение. — И изведнъж ми го отнеха. Този Кадески. Той и шибаният му бизнес го убиха. Мен също. Артър Лосър също умря в онзи пожар.

Той погледна кутията с тъга и надежда и с такова странно изражение на обич, че Райм почувства студени тръпки по врата си.

Лосър го погледна и се изсмя хладно:

— Е, може да ме хвана, но двамата с господин Уиър получихме своето. Не успяхте да ни спрете навреме. Циркът изгоря, Кадески е мъртъв. А дори да е жив, с кариерата му е свършено.

— А, да, пожарът в цирка. — Райм поклати глава, сетне добави: — И все пак…

Лосър се намръщи, огледа стаята в опит да отгатне какво има предвид Райм.

— Какво? Какво означава това?

— Замислѝ се малко. Какво стана тази вечер? Ти стоеше в Сентрал Парк, гледаше пламъците, дима, разрушението, чуваше писъците… Решаваш, че е по-добре да се омиташ, защото полицията скоро ще дойде. Някой — една млада азиатка с анцуг — се блъска в теб. Разменяте няколко думи за случилото се и тръгвате в различни посоки.

— За какво, по дяволите, става дума? — изръмжа Лосър.

— Виж каишката на часовника си.

Лосър обърна ръката си. На каишката му имаше малко черно дискче. Сакс го отлепи и обясни:

— Електронен сензор. Използвахме го, за да те проследим дотук. Не се ли изненада, че нахълтахме, без дори да почукаме?

— Ама кой…? Чакай! Била е онази илюзионистка, онова момиче! Кара! Не я познах.

— Е, нали това е целият смисъл на илюзията? — изтъкна мрачно Райм. — Забелязахме те в парка, но се бояхме да те арестуваме, защото можеше отново да се измъкнеш. Ти наистина си добър в това. И предположихме, че ще се прибереш по доста заобиколен път. Затова помолих Кара да се дегизира. Тя е добра илюзионистка, да знаеш. Самият аз едва я познах. Когато се блъсна в теб, залепи сензора на часовника ти.

Сакс продължи:

— Можехме да те хванем на улицата, но ти си доста способен в измъкването. А и искахме да открием леговището ти.

— Ама това означава, че сте знаели преди пожара!

— О — рече небрежно Райм, — линейката ли? Сапьорите я откриха и обезвредиха за шейсет секунди. Откараха я и я замениха с друга, за да не усетиш, че сме те разкрили. Знаехме, че искаш да гледаш пожара. Изпратихме доста цивилни агенти в парка със задачата да търсят мъж с твоето телосложение, който ще гледа пожара, но скоро след започването му ще си тръгне. Двама от тях те забелязаха и тогава изпратихме Кара със сензора. И хоп… ето ни тук.

— Ама пожарът… Аз го видях!

Райм се обърна към Сакс:

— Сега разбираш ли защо предпочитам уликите пред свидетелските показания? Той бил видял пожара, следователно трябва да е бил истински. — Отново заговори на Лосър: — Само че той не беше истински.

Сакс обясни:

— Димът, който си видял, е от няколко димни гранати на Националната гвардия, които качихме с един кран на покрива. Пламъците ли? Те бяха от една газова горелка, която монтирахме на изхода, където беше линейката. След това запалихме още две горелки и прожектирахме пламъците върху купола.

— Чух писъци — прошепна Лосър.

— О, това беше по идея на Кара. Накарахме Кадески да каже на публиката, че ще забави за малко представлението заради снимките на филм, в който има епизод с пожар в цирк. Помоли всички да закрещят по даден сигнал. Страшно им хареса. Някои дори се престараха.

— Не — прошепна Фокусника. — Беше…

— Чиста измама. Илюзия.

„Един малък номер от Неподвижния маг.“

— Я по-добре да започвам огледа — отбеляза Сакс и кимна към стаята.

— Да, разбира се, Сакс. Точно за това си мислех. Ето, седим си тук, говорим и замърсяваме местопрестъплението.

Двама полицаи изведоха престъпника. Дребният мъж изглеждаше доста по-умърлушен, отколкото при предишното си залавяне.

Когато другите им двама колеги се канеха да изнесат Райм, телефонът на Лон Селито иззвъня. Той вдигна и заговори:

— Да, тук е… — Погледна Сакс. — Искате да говорите с нея? — Сетне поклати глава и продължи да слуша със сериозен вид. — Добре, ще ѝ предам.

След като затвори, се обърна към Сакс и каза:

— Беше Марлоу.

Началникът на патрулния отдел. Какво става? , зачуди се Райм, като гледаше угрижения Селито.

Дебелият детектив продължи:

— Иска утре да се явиш в десет часа сутринта в централата. Свързано е с повишението ти. — Сетне се намръщи и добави: — Искаше да ти предам и нещо за практическия ти изпит. Ама какво беше? — Той поклати глава, загледа тавана. — Какво беше?