Джефри Дивър - Невидимия

Фокусника се усмихна леко и изхриптя:

— До известна степен. Да, когато използваш разсредоточаване, публиката, умната публика, продължава да се съмнява.

— Затова идва ред на заблуда номер три. За да отвлечеш напълно вниманието ни от цирка, ти нарочно се набута в ръцете ни, за да проникнеш в ареста, но не да убиеш Грейди, а уж да освободиш Констабъл. Ние вече напълно бяхме забравили за цирка и Кадески. Обаче всъщност ти не се интересуваше нито от Грейди, нито от Констабъл.

— Те бяха само за заблуда — призна убиецът.

— Момчетата от Патриотичния съюз няма да са много доволни — измърмори Селито.

Фокусника кимна към белезниците:

— Бих казал, че това е последната ми грижа, не мислите ли?

Като знаеше как се е отразило това на Констабъл и Съюза, Райм не беше много сигурен.

Бел кимна към Фокусника и попита:

— Но защо си е дал толкова труд да планира мнимото бягство на Констабъл?

Селито отговори:

— Очевидно за да отклони вниманието ни от цирка, та да му е по-лесно да вкара бомбата.

— Всъщност не, Дон — възрази бавно Райм. — Има друга причина.

Тези думи, а може би тайнственият тон, с който бяха изречени, накараха Фокусника да погледне Райм с тревога — ако не и със страх. С истинска тревога — за пръв път тази нощ.

„Пипнах те“ — помисли си Райм и каза:

— Това беше четвъртата заблуда.

— Четвърта заблуда! — изненада се Селито.

— Да… Той не е Ерик Уиър — обяви Райм; и сам трябваше да признае, че прозвуча прекалено театрално.

Убиецът въздъхна, облегна се на крака на един стол и затвори очи.

— Не е Уиър? — повтори Селито.

— Точно това е смисълът на всичко, което стори тази седмица — обясни Райм. — Искал е да си отмъсти на Кадески и цирка „Хасбро“, сега „Сирк фантастик“. Отмъщението е по-лесно, ако не се тревожиш за последствията. — Паралитикът извърна очи към Фокусника: — Той обаче се е интересувал. Искал е да избегне затвора, да продължи да дава представления. Затова се преобрази. Превърна се в Ерик Уиър, набута се в ръцете на полицията, даде отпечатъци и се измъкна.

Селито кимна:

— За да ни заблуди и след убийството на Кадески и изгарянето на цирка да търсим Уиър, а не него. — Детективът се намръщи. — Добре де, кой е той, по дяволите?

— Артър Лосър, асистентът на Уиър.

Убиецът издиша шумно при това пълно сриване на прикритието му — и унищожаването на последното зрънце надежда, че ще се измъкне.

— Ама Лосър ни се обади — изтъкна Селито. — От западните щати. От Невада.

— Нищо подобно. Проверих телефонната си сметка. Обаждането е записано като „неизвестен номер“, защото е предплатен разговор на далечно разстояние. Обадил се е от телефонен автомат на Западна 87-а улица. Той няма съпруга. Съобщението на телефонния му секретар в Лас Вегас е измама.

— И по същия начин се е обадил на другия асистент, Китинг, и се е представил за Уиър, така ли? — досети се Селито.

— Да. Питал е за пожара в Охайо и го е заплашил със странни намеци. За по-голяма достоверност. За да излезе, че Уиър отново се е появил. По същата причина е поръчал белезниците „Дарби“ от името на Уиър. Също и пистолета.

Райм се обърна към убиеца:

— Как е гласът? Белите ти дробове по-добре ли са?

— Знаеш, че нищо им няма — сопна се Лосър.

Вече нито шепнеше, нито хриптеше. Белите му дробове не бяха увредени. Това бе поредната хитрост, за да ги накара да повярват, че той е Уиър.

Райм кимна към спалнята:

— Видях няколко скици на плакати. Предполагам, че ти си ги рисувал. На тях се споменава името „Малерик“. Това си ти, нали?

Убиецът кимна:

— Онова, което ти казах тогава, е вярно. Аз мразя старото си име, мразя всичко, което съм бил преди пожара. Спомените за онова време са твърде тежки. Сега аз съм Малерик… Как се досети?

— Ръкавиците — отвърна Райм. — Те ме наведоха на мисълта, че нещо не е наред. Амелия намери гумените ръкавици, които си носил при бягството си от ареста. На теб обаче току-що са ти взели отпечатъци. Какъв е смисълът да носиш ръкавици? Единственото обяснение е, ако отпечатъците, които оставяш, са различни от онези, които са снети в досието ти. Затова се вгледах внимателно в уликите. Амелия беше намерила още леплив парафин в ареста. По него имаше полепнали влакна от бяла хартия или картон. Открих и следи от мастило; като онова по сака ти след нападението на Марстън. Е, каква хартия беше пипал наскоро? Картончетата за сваляне на отпечатъци. Мина ми през ума, че си направил фалшив картон с отпечатъци и си го скрил в картотеката на градския арест. Може би си се промъкнал преобразен като полицай и си скрил картона с отпечатъците на Уиър някъде наблизо. След това, когато са те картотекирали, някак си си ги подменил.