Джон Лескроарт - Фатална жена

— Ами — отвърна Глицки, — ако ще обядваме тук, нямаме особен избор, нали?

Той имаше предвид добре известния на всички редовни клиенти факт, че Лу Гърка си беше изградил успешна ниша, като всеки ден сервираше само едно ястие — „Специалитетът“. Или ядеш специалитета, или не обядваш при Лу. Което щеше да е окей, ако жена му Чуй приготвяше нещо подобно на обикновен обяд — бургери, пържени картофи, сандвичи, хотдог и салати. Не и „При Лу“. Вместо това Чуй черпеше вдъхновение всеки ден, като комбинираше родните на нея и на мъжа ѝ китайска и гръцка кухия. Така че за обяд клиентите получаваха гирос с пикантно пиле гунбао с фъстъци или агнешки шишчета със сладко-кисел сос или нещо също толкова креативно, макар и невинаги толкова вкусно.

Винаги приветливият Лу застана до масата им и прекъсна дискусията за достойнствата на специалитета. Според Лу той беше просто страхотен.

— Как е днес, Лу? — попита Фарел, като се приготви да смали хвалбите наполовина.

— Страхотно е. Това са сарми, но са по-здравословни. Вместо с ориз плънката е със свинско, джинджифил, соя и чесън. Наистина са много вкусни. Значи три порции — посочи ги той.

— Звучи добре — каза Трея. — Три.

Лу се отдалечи, за да вземе поръчките на друга маса.

— Оле-мале — възкликна тя.

— Какво? — запита Глицки.

— Работа.

Глицки проследи погледа ѝ и видя двама от следователите си — Пол Брейди и Лий Шър. Те тъкмо бяха влезли и стояха до вратата, като протягаха вратове да се огледат из препълненото помещение.

— Да, на такова прилича — съгласи се Глицки, остави салфетката си на масата и се изправи, за да им махне.

Шър беше сериозна и директна жена на около четиридесет години, която не обръщаше особено внимание, че би могла да изглежда много добре — косата ѝ беше къса като на момче, но блестящо черна, ходеше без грим, а фигурата ѝ беше стегната и спортна. Тя седна до Фарел и срещу Глицки и не губи много време в предисловия.

— Съжалявам, че прекъсвам обяда ви, но обаждането от „Марина“ тази сутрин…

— От чистачката? — уточни Глицки, който беше в управлението, когато обаждането към 911 беше пренасочено към отдел „Убийства“. Жената беше отишла в дома на жертвата няколко минути след осем часа сутринта и се беше натъкнала на неприятна изненада.

— Ами, да. Жертвата се оказа полупублична личност, така че медиите сигурно ще раздухат случая, и решихме, че би искал да знаеш.

Шър се обърна към Фарел.

— И вие също, сър.

— Полупублична? — поинтересува се Глицки.

Седящият до него Брейди кимна. Той беше с десет години по-стар от партньорката си и русата му коса беше започнала да посивява, но това беше единственият видим белег за възрастта му. Брейди улови погледа на Шър и кимна отново.

— Шефът на екипа на Лайъм Гудмън. Хлапе на име Рик Джесъп.

— Хлапе? — учуди се Глицки.

— На двадесет и седем. Вероятно някаква изгряваща звезда. Поне е бил.

— Някакви признаци, че е замесена политика?

— Засега не — каза Шър. — До момента не разполагаме с почти нищо.

— Но определено е убийство?

Следователите кимнаха в синхрон.

— Това е извън всякакво съмнение — подчерта Шър. — Травма на главата вследствие от удар с тъп предмет.

— От много удари — добави Брейди. — Някой го е пребил с нещо твърдо и не е спрял, докато жертвата не е била мъртва.

— Намерихте ли оръдието на убийството?

— Все още не.

— Заподозрени?

— Не.

— Влизане с взлом?

— Не.

— Добре — Глицки се почеса по челюстта. — Рик Джесъп. Защо ли съм чувал това име? Трея? Уес? На вас да ви звучи познато?

— Не — поклати глава Фарел, — но имам чувството, че доста скоро ще ми бъде.

— Може да се обзаложите, сър — каза Шър. — Когато си тръгнахме, отвън се бяха струпали бусове от всички телевизии в града.

— Кога се е случило?

— Уликите сочат, че е станало снощи. Съседката от горния етаж чула нещо като сбиване долу в апартамента на Джесъп, но не била сигурна. Казва, че нещо изтрополяло на няколко пъти, но не знаела какво е. Предположила, че не е необичайно да се чуват шумове, когато г-н Джесъп имал гостенки. Когато чистачката дошла сутринта, лампите светели, вестникът бил оставен на прага и нямало направено кафе.

— Във всеки случай… — започна Шър, изгледа Брей въпросително и се спря.

— Не, продължавай — подкани я Брейди и се обърна към Глицки. — Това е хубавата част. Тя обича да поднася хубавата част.

— Има и нещо хубаво?

— Доста добро — кимна Шър. — Пол се опитва да каже, че ще е хубаво, ако се окаже, че всичко е станало снощи, понеже същата съседка от горния етаж разправя, че след шумотевицата чула как вратата долу се затръшва, а когато погледнала през прозореца, видяла някакъв мъж да излиза от сградата.