Джон Лескроарт - Фатална жена

А това не можеше да се случи. Не и при сегашното икономическо състояние. Не и при настоящите му разходи и очаквания. Нямаше да се откаже да пие хубаво вино и да ходи в добри ресторанти. Нямаше да спре кокаина. Това въобще не бяха варианти, не и за него.

Събуди се с чувството, че трябва да реши нещата, и направи своя ход, като леко върна ситуацията обратно към правилното русло. Със сигурност беше рисковано да ходи при Джон Ло, но очевидно беше успял да го убеди. Сега Ло щеше да се обади на Лайъм в понеделник и да подготви почвата за изглаждането на отношенията с шефа му. Стига всичко да мине както трябва.

Втората му задача беше да се заеме отново с Британи и с онзи лунатик баща ѝ, който го преби.

Джесъп се върна у дома си в „Марина“ в приповдигнато настроение от начина, по който се бяха развили нещата с Ло. Извади телефона си и намери номера, който все още не беше изтрил. Знаеше, че тя ще види кой звъни и нямаше да вдигне, затова прати съобщение: „Британи, не знам дали си запозната, но баща ти дойде в службата ми. Това, че ме удари, не е толкова важно, не беше голяма работа. Но той изглежда напълно луд и опасен и мисля, че някой трябва да го укроти. Смятам, че трябва да се обърна към полицията. Съжалявам, ако се налага да отиде в затвора, но какво ще стане, ако полудее отново и пак нарани някого? Ще се чувствам отговорен за това.

Може би ще променя мнението си, ако ме убедят, че баща ти не е опасен. Ако успееш да го направиш, това може да уреди нещата. Довечера в девет ще бъда в «При Пери» на «Юниън». Едно питие, неутрална територия, много хора наоколо, напълно безопасно. Ако искаш, ти избери ден и час. Надявам се да се видим там.“

Когато тя влезе и той я видя, Джесъп осъзна, че наистина я мрази. Заради това, което му беше причинила, заради това, което вероятно причиняваше на всеки мъж.

Просто не беше за вярване! Още не беше минала покрай бара, за да стигне до масата му, и трима души се опитаха да привлекат вниманието ѝ. Ето я и нея — идва, вдига неловко ръка, дърпа си стола и сяда срещу него на малката маса.

— Здрасти.

— Здравей. Благодаря ти, че дойде.

— Разбира се.

Британи се опита да си придаде обикновено изражение, но под него той прозря издайническото туптене на страха.

Добре.

— Какво да ти поръчам? — попита той.

— Каквото и за теб.

И това е добре, помисли си Джесъп.

— Сазерак.

Това беше коктейл от абсент и битери.

— Да, донеси ми.

— Пази ми мястото. Сега се връщам.

— Тук има сервитьорки.

— Знам, но ще стане по-бързо.

Джесъп се върна с питиетата, внимателно постави едното пред Британи и дръпна своето към другия край на масата. Нямаше да е добре да разлее едното или да ги обърка.

Той седна и вдигна чаша към нея.

— Няма да казвам „за новото начало“ или нещо такова, но още веднъж ти благодаря, че дойде.

Британи въздъхна, насили се да се усмихне и отвърна на наздравицата.

— Толкова съжалявам за всичко.

— И аз. Наистина.

Той поднесе чашата към устните си и отпи, като наблюдаваше как тя прави същото. Британи се понамръщи и отпи отново.

— Съжалявам — продължи тя, — наистина не знаех за баща ми и за теб. Дори не съм му казвала, че си ме докоснал. Обясних, че съм паднала. Но той има известен опит в боя и с натъртванията.

— Усетих го.

— Силно ли те удари?

— Тогава бях доста зле. Въобще не очаквах.

— Баща ми е такъв.

— Бях му доста ядосан.

— Ясно ми е. Не те виня. Но се надявам, че не искаш той да попадне в затвора. Ще бъде лошо и неприятно за всички.

— Ами — вдигна той отново чашата си, — тогава за баща ти и дано не отиде в затвора.

— Наистина ли?

— Може би. Още няколко тоста и може и да стигнем до наистина.

И двамата отпиха.

— Сервитьорката идва зад теб.

— Още по едно? — предложи той.

— Да, защо не?

„Сарми (лозови листа с плънка)“

От масата си в ъгъла Ейб Глицки гледаше над рамото на Уес Фарел към черната дъска с менюто над касата в „Лу Гърка“. Както обикновено, заведението беше пълно почти изпяло в този непривично топъл за сезона приятен понеделник в началото на април.

Глицки сведе поглед към шефа на Трея.

— Това вярно ли е? — попита той. — Лозови листа с плънка? Има ли такова ядене?

Жена му хвърли скептичен поглед към менюто.

— Така ли пише?

Уес Фарел се извърна, за да провери и той.

— На такова ми прилича. Възможно ли е да са хубави? Имам предвид, че преди Чуй е сътворявала истински чудеса, гарантирам ви, но това може да е малко прекадено.