Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Проведоха компютърно търсене и намериха 173 Били Тод Хамиловци из цялата страна. От онези, които бяха бели и на възраст между трийсет и пет и петдесет години, никой не живееше в Ню Йорк. Живеещите във Флорида бяха или по-възрастни, или около двайсетте. Четирима имаха полицейски досиета; от тях трима излежаваха присъди, а един бе умрял преди шест години.

— Казал е първото име, което се е сетил — измърмори Райм и се взря в компютърния образ на престъпника.

„Кой си ти, Извършител 109? — запита се. — И къде си?“

— Мел, изпрати рисунката на Джей Ти.

— На кого?

— Директорът на затвора в Амарильо. — Райм кимна към рисунката. — Още смятам, че нашият човек е лежал там и е имал спречкване с убития надзирател.

— Ей сега.

След като изпрати рисунката, Купър взе пробата от течността, която Сакс бе събрала в тайната квартира. Внимателно отвори епруветката и приготви проба за газова хроматография.

След малко резултатът се появи на екрана.

— Това е нещо ново за мен. Поливинилов алкохол, повидон, бензалкониев хлорид, декстроза, калиев хлорид, вода, натриев бикарбонат, натриев хлорид…

— Пак сол — измърмори Райм. — Само че този път не е от пуканки.

— Има и натриев цитрат и натриев фосфат. Още няколко вещества в по-малки количества.

— Тъмна Индия — сви рамене Селито, излезе и се запъти към тоалетната.

Купър кимна към списъка на съставките:

— Някакви идеи?

— Има ли нещо в архива ни? — попита Райм.

— Не.

— Изпрати го във Вашингтон.

— Веднага.

Техникът изпрати информацията в лабораторията на ФБР, след което взе последната проба, събрана от Сакс — дървените стърготини от бюрото. Подготви ги за хроматография.

Докато чакаха резултата, Райм се загледа към таблицата. Изведнъж с периферното си зрение мярна някакво движение в дъното на стаята. Стресна се и погледна натам, но нямаше нищо. Какво бе видял?

В този момент пак забеляза движение и осъзна, че идва от отражението в остъклената вратичка на един шкаф. Лон Селито беше сам в коридора и явно си мислеше, че никой не го вижда, защото се упражняваше да изважда бързо револвера си. Лицето му не се виждаше добре, но явно бе разтревожен.

Какво означаваше пък това?

Криминалистът погледна Сакс и кимна към вратата. Тя се приближи и надникна в коридора. Дебелият детектив още няколко пъти извади оръжието си. Сакс погледна Райм, намръщи се и поклати глава. След три-четири минути Селито прибра револвера и влезе в тоалетната.

Чу пускане на вода и той се върна в лабораторията.

— Мамка му, Линк, кога ще си направиш свестен кенеф в тази бърлога? Жълтото и черното не бяха ли на мода през седемдесетте?

— Какво да ти кажа, не каня много гости в тоалетната.

Дебелакът се засмя, но пресилено.

Резултатът от хроматографията се появи на екрана и Райм престана да се интересува от тревогите на колегата си. Криминалистът се намръщи. Според анализа веществото, от което имаше петна по повърхността на бюрото, бе чиста сярна киселина. Новината бе обезкуражаваща.

От гледна точка на уликите това вещество можеше да се купи отвсякъде, тъй че нямаше начин да определят източника му.

По-тревожното обаче беше, че тази киселина е изключително силна и опасна; дори малки количества могат да обезобразят и дори да убият човек.

> електрически капан;

> пръстови отпечатъци — няма, само от ръкавици;

> скрита камера и монитор; неустановим произход;

> колода карти таро, дванайсетата липсва; няма следи;

> карта със схема на музея, където е извършено нападението срещу Дж. Сетъл, и околните сгради;

> Микроследи:

— фалафел и кисело мляко;

— сярна киселина по повърхността на бюрото;

— прозрачна течност, не е експлозив. Изпратена на ФБР;

— още влакна от въже. Гарота?

— следи от чист въглерод върху картата;

> апартаментът е взет под наем, платен в брой, на името на Били Тод Хамил. Наемателят отговаря на описанието на Извършител 109, но няма следи, водещи към някой Хамил.

> найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим източник;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;