Джефри Дивър - Дванайсетата карта

— Ей, дребни.

— Нямам.

— Айде бе, всеки има дребни. И са неудобни. Не искаш ли да ги разкараш? Тежат и не можеш нищо да си купиш с тях. Правя ти услуга, брато. Айде.

— Чупи се.

— Гладен съм.

Джакс се обърна и се сопна:

— Как ли пък не? А откъде взе пари за тези скъпи парцалки? — Дрехите на просяка бяха мръсни, но здрави и доста прилични, тъмносин анцуг „Адидас“. — Намери си работа.

Джакс се обърна и продължи по пътя си.

— Така значи — изсъска прошлякът, — не даваш мангизи. Дай си тогава шибаните ръце!

— Кое…

Преди да се обърне, непознатият го ритна през краката и Джакс падна. Посегна към пистолета, но нападателят изви ръцете му зад гърба и притисна до слепоочието му голям пистолет.

— К’во правиш, бе, човек?

— Млък.

Нападателят го опипа и намери пистолета му. Стегна ръцете му с белезници и го изправи да седне. Завря пред носа му служебна карта на ФБР. Първото име беше Фредерик, второто — Делрей.

— Олеле — промълви Джакс, — само това ми липсваше.

— Много си загазил, приятел. Свиквай с тази мисъл.

Агентът се изправи и след малко Джакс чу:

— Тук Делрей. На улицата съм. Мисля, че спипах приятеля на Бойд. Видях го да дава пари на хлапето, което излезе от къщата на Линкълн. Черно, може би на тринайсет. Какво правеше там… Плик ли? Мамка му, това е бомба! Може би газова. Сигурно Бойд му я е дал. Всички да се евакуират, повикайте сапьорите… И някой да види Джинива, веднага!

Едрият чернокож седеше окован в лабораторията на Райм, заобиколен от паралитика, Делрей, Сакс и Селито. На масата бяха изсипани пистолетът, портфейлът, ножчето, ключовете, мобилният му телефон, цигари, пари.

През последния половин час в къщата цареше пълен хаос. Бел и Сакс буквално изнесоха Джинива през задния вход и я качиха в колата на детектива, който я подкара с бясна скорост. Всички други бяха евакуират на улицата. Сапьорите, пак с противохимични облекла, се качиха в спалнята и провериха книгите за опасни вещества. Нямаше експлозиви, нямаше отровен газ. Само книги. Райм предположи, че целта на престъпника е била пак да ги заблуди и да ги принуди да излязат. Планирал е да се промъкне в празната къща и там да изчака връщането на Джинива, за да я убие.

Значи това беше тайнственият съучастник, който за малко не уби момичето в училищния двор. Бе открил къде живее Джинива и я беше проследил до къщата на Райм, за да пробва ново нападение..

Райм се надяваше от него да научат кой е наел Бойд.

Криминалистът го огледа внимателно. Чернокожият бе едър и гледаше навъсено. Беше сменил военното яке с дрипаво тъмно палто; вероятно знаеше, че са го видели с предишното облекло.

Той примигна и сведе поглед; бе смутен от неочакваното арестуване, но не изглеждаше уплашен от полицаите. Накрая заговори:

— Слушайте какво, не можете…

— Шт! — заплашително го прекъсна Делрей и продължи да рови из съдържанието на портфейла му.

Ето какво бе станало: агентът тъкмо идвал да донесе материалите от няколко текущи разследвания във ФБР за пране на пари, когато видял някакво хлапе да излиза от къщата на Райм.

— Тоя негодник му даде пари, после се вдигна от пейката и тръгна. Външният вид и накуцването отговаряха на описанието, което ми бяхте дали. Видя ми се подозрителен, особено като видях подутия глезен…

Делрей кимна към малкия пистолет, трийсет и втори калибър. След това обясни, че съблякъл якето си, увил в него папките, които носел, и ги скрил в близките храсти. Оцапал анцуга си с пръст, за да се въплъти в любимата си роля на бездомник, с която бе известен в цял Ню Йорк от акциите си под прикритие. Така арестувал заподозрения.

— Чакайте да ви обясня — започна съучастникът на Бойд.

Делрей заплашително размаха пръст:

— Ако поискаме да говориш, ще ти кажем. Ясно ли е.

— Ама…

— Яссс-но ли е?

Арестантът кимна.

Агентът вдигна съдържанието на портфейла: пари, няколко семейни снимки и една по-избеляла и опърпана.

— Какво е това? — попита.

— Подписът ми.

Делрей показа снимката на Райм. Беше от влак на метрото. Върху единия вагон имаше цветен надпис: „Джакс 157“

— Художник на графити — отбеляза Сакс и вдигна вежди. — При това добър.

— Още ли се водиш Джакс? — попита Райм.

— Обикновено.

Делрей погледна личната му карта.

— За хорицата от транспортното може да си Джакс, но името ти е Алонсо Джаксън. Известен още с артистичния псевдоним Затворник двеста и двайсет деветстотин трийсет и четири от пандиза в красивото градче Алдън, щата Ню Йорк.