Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Селито провери в отдел „Кражби“ за подозрителна дейност в Бижутерийния район, но нямаше нищо особено. Фред Делрей прегледа документацията на ФБР за кражби на скъпоценности. Тъй като кражбите не бяха в компетенцията на федералните служби, в момента не се водеха много разследвания — бяха свързани главно с пране на пари. Делрей обеща да се обади веднага щом научи нещо интересно.

Детективите се заеха с уликите от тайната квартира и жилището на убиеца; надяваха се нещо да им подскаже самоличността на поръчителя. Анализираха оръжията, химикалите, инструментите и другите предмети, но не откриха много — само люспици оранжева боя, трохи от фалафел и следи от кисело мляко, любимата храна на Бойд. Провериха серийните номера на банкнотите, но пак не излезе нищо съществено; не откриха и отпечатъци. Изтеглянето на толкова много пари би било рисковано за поръчителя, защото по законите срещу прането на пари всички големи сделки се следят. Проверката за големи тегления обаче не даде резултат. Това беше странно, защото означаваше, че за да плати на Бойд, поръчителят вероятно е теглил на няколко пъти по-малки суми.

Убиецът бе сред малкото хора на земята, които не притежават мобилни телефони. А ако имаше, сметката му бе анонимна, или някак си се бе отървал от апарата при бягството. Разпечатката за телефонните разговори от дома на Джейн Старки не показваше нищо — имаше само шест обаждания до улични телефони в Манхатън, Куинс и Бруклин, но без явна връзка при местоположението им.

Геройството на Селито не остана невъзнаградено: върху динамита и във вътрешността на транзистора откриха пръстови отпечатъци. При проверката в картотеката на ФБР се установи, че са на Джон Ърл Уилсън, излежавал присъди в Охайо и Ню Джърси за различни престъпления, между които палеж, притежаване на взривни устройства и застрахователна измама. Напоследък следите му се губеха. Бил регистриран в Бруклин, но на посочения адрес имало празен парцел.

— Не ми трябва последният му известен адрес. Трябва ми настоящият. Кажи на федералните да го издирят.

— Веднага.

На външната врата се позвъни. Нервите на всички бяха опънати, понеже главният престъпник и съучастникът на убиеца бяха все още на свобода. Селито отиде да отвори. След малко в стаята влезе чернокожо момче, високо, със срязани под коленете панталони и развлечена фланела. Носеше голям плик. Видя Линкълн Райм и другите и примигна изненадано.

— Ей, ей, Джинива. Как е?

Тя го изгледа и се намръщи.

— Аз съм Руди — засмя се хлапакът. — Не ме ли помниш?

— А, да. Май си спомням. Ти си…

— Братът на Ронел.

— Това е една съученичка — обясни Джинива на Райм.

— Чухме, че си загазила. — Момчето се огледа. — Та, няколко мацки ти събраха разни джунджурии. Нали се сещаш, след като няма да идваш на училище, решиха, че ще искаш да четеш нещо. Аз им викам: „пратете на момичето електронна игра“, ама те: „не, тя обича книги“. Та ти пращат това.

— Наистина ли?

— Честно. Не са учебници. Само за забавление.

— Кой ги събра?

— Ронел и няколко нейни дружки. Дръж. Тежат цял тон.

— Благодаря.

Тя взе плика.

— Всички ти стискат палци.

Джинива пак му благодари и изпрати поздрави на съучениците си.

Момчето си тръгна. Джинива надникна в плика и извади една книга от Лора Ингалс Уайлдър.

— Какво ли си мислят за мен? — засмя се. — Тази съм я чела преди седем години. — Върна я в плика. — Е, много мило от тяхна страна.

— Все пак може да са ни от полза — намеси се Том; кимна към Райм. — Отдавна се мъча да го ограмотя. Много обича музика. Дори заплашва, че ще започне да композира. Но художествена литература? Още не сме стигнали дотам.

Джинива се засмя, вдигна тежкия плик и излезе.

— Благодаря, че се опита да разведриш обстановката, Том — измърмори Райм. — Макар че Джинива сигурно предпочита да чете стари книги, вместо да слуша натякванията ти. Колкото до развлеченията, покрай търсенето на убийци нямам много време за тях.

Той отново погледна таблицата.

> следи от фалафел, кисело мляко и оранжева боя;

> 100 000 долара (платени от поръчителя?) в нови банкноти. Източник — неустановим. Вероятно изтеглени неколкократно на малки суми;

> оръжия (огнестрелни, палка, въже), свързани с предишните огледи;

> киселина и цианкалий — както досега, без производствени маркери;

> няма мобилен телефон; записите от стационарния не са от полза;