Джефри Дивър - Дванайсетата карта

Въглеродът можеше да е от сажди и някои други вещества.

Между тях беше диамантеният прах.

— Право в десетката — заяви Райм; доброто му настроение се беше възвърнало.

Изводът им, че Бойд е бил нает да убие Джинива Сетъл, беше правилен. Бяха сгрешили само за мотива. Цялата им теория за движението за граждански права, скалъпените обвинения срещу Чарлз Сингълтън, интригата около Четиринайсетата поправка… силно се разминаваха с истината.

Джинива Сетъл беше набелязана само защото бе станала свидетел на нещо, което не е трябвало да види: подготовка за кражба на скъпоценности.

Писмото, намерено от Амелия Сакс в тайната квартира на убиеца, съдържаше схема на няколко сгради, включително Афро-американския музей. Отдолу пишеше:

Млада негърка, на означения прозорец на петия етаж, 2 октомври, около 08:30 часа. Видя моя микробус на товари в уличка зад Борсата на бижута. Може да се досети за плановете ми. Убий я.

Прозорецът на библиотеката близо до апарата за микрофилми беше заграден с кръгче.

Освен граматическите грешки езикът на бележката беше необичаен, което е добре дошло за криминалиста. Райм накара Купър да изпрати копие до Паркър Кинкейд, бивш експерт по анализ на документи във ФБР, сега — на свободна практика. Също като Райм, Кинкейд работеше като консултант за полицията по случаи, свързани с документи и почерци. Той отговори, че веднага ще се заеме.

Амелия Сакс погледна писмото и гневно поклати глава. Спомни си случката с въоръжения охранител пред музея. Човекът ѝ беше казал за безценните бижута в хранилището за скъпоценности — пратки за милиони долари от Амстердам и Йерусалим.

— Трябваше да го спомена — измърмори тя.

Кой обаче би се досетил, че Томсън Бойд е бил нает да убие Джинива, защото е погледнала през прозореца в неподходящ момент?

— Защо все пак е откраднал микрофилма? — попита Смито.

— За да ни заблуди, разбира се. И успя — с въздишка отвърна Райм. — Прати ни за зелен хайвер. Измислихме какви ли не конституционни интриги. Бойд навярно дори не е имал представа какво е чела. — Обърна се към момичето. — Онзи, който е написал бележката, те е видял от улицата. От библиотекаря са научили коя си и кога ще се върнеш. Убили са доктор Бари, защото е можел да ги разпознае… Така, спомни си какво си правила миналата седмица. В 8:30 си погледнала през прозореца и си видяла микробус и някакъв човек на улицата. Можеш ли да си спомниш?

Момичето присви очи и сведе поглед.

— Не знам. Често поглеждах през прозореца. Когато се уморя, ставам да се разходя. Не си спомням нищо особено.

Сакс поговори с Джинива, опита се да опресни спомените ѝ, но без успех. Тя не помнеше някой микробус на оживената улица да ѝ е направил особено впечатление.

Райм телефонира на директора на Американската бижутерийна борса и му съобщи какво са открили. Попита го дали има представа кой би могъл да замисля кражбата и човекът отговори:

— Мамка му, нямам ни най-малка представа. Тук се случват много повече неща, отколкото може би подозирате.

— Открихме следи от чист въглерод. Предполагаме, че е диамантен прах.

— Аха, значи са оглеждали около товарната рампа. Диамантеният прах се получава при шлифоване на скъпоценни камъни. Има го в торбичките от прахосмукачките и всички отпадъци, които изхвърляме.

Директорът се изкиска; не звучеше особено разтревожен от вестта за подготвяния грабеж.

— Да знаете, тоя човек сигурно е голям авантюрист. Охранителната ни система е най-добрата в града. Всеки си я представя като във филмите. Има клиенти, които се оглеждат и питат къде са невидимите лъчи, които могат да се видят само със специални очила. Е, отговорът е, че няма никакви невидими лъчи. Защото, ако могат да се видят със специални очила, крадците просто ще си купят такива очила и ще влязат, нали така? Истинските алармени системи не действат по тоя начин. В хранилището ни, муха да пръдне, алармата ще се включи. Всъщност системата ни е толкова сигурна, че мухата не може да влезе в хранилището.

— Трябваше да се досетя — измърмори сърдито Райм, когато затвори. — Вижте таблицата! Вижте какво намерихме в тайната квартира.

Кимна към картата от квартирата на улица „Елизабет“. Там се виждаха само общите контури на музея, където бе нападната Джинива. Бижутерийната борса беше начертана с доста по-големи подробности, а също близките улички и товарните рампи — пътищата за достъп и бягство.

Двама детективи бяха разпитали Бойд, но той отказваше да издаде клиента си.