Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Достъпна ли е тази информация? — попита Арчър.

Отново мълчание. Този път може би от учудване.

— Събирането на данни, госпожице…

— Арчър.

— Нямате представа какво знаят за вас събирачите на данни. Информацията се събира, защото ако си купите например интелигентна печка, започвате да получавате на имейла си реклами за други продукти, които може би са в един облак. Купувайки печката, вие се обявявате да бъдете включени в определени статистики.

— Тогава той преглежда списъка и намира опасен продукт с вграден „Дейта Уайз“ като ескалатора. Хаква го и чака — ако е свястно чудовище — да няма дете или бременна жена, които пътуват към втория етаж, и натиска бутона.

— Как го хаква? — попита Сакс. — Не може да е толкова лесно.

Този път нямаше мълчание. Имаше смях.

— Ами може ли да ви изнеса кратък урок за „Интернетът на нещата“ — име, което ненавиждам, но съществува.

— Ще ми хареса, ако наистина е кратък, Родни.

— Интелигентните продукти, от домашни лампи до онези, които току-що споменах, са с „вградени“ безжични вериги за връзка.

Райм си спомняше това от блога на Уилямс.

— Вградените устройства използват специални протоколи — да ги наречем правила, които управляват как компютърните устройства общуват с облака и помежду си в мрежите. Най-популярните протоколи са „Зиг Би“ и „Зед-Уейв“. Контролерът „Дейта Уайз“ и някои други фирми използват „Уай-Суифт“. Протоколите осигуряват шифроващи ключове, за да се погрижат да бъдат разпознавани само легитимни потребители и устройства, но има момент на уязвимост, докато печката или уебкамерата и мрежата се опитват да се ръкуват, така да се каже, и хакерите надушват това и се добират до ключа на мрежата. За да влошат нещата, производителите са алчни! Не се шокирайте. Новият софтуер изисква време да бъде написан, а високотехнологичните компании бързат да пуснат продуктите си на пазара. И това е проблем. Колкото повече се бавиш да започнеш да продаваш някой продукт, толкова по-голям е рискът да те изпреварят. Ето защо фирмите за интелигентни контролери използват съществуващия софтуер за тези вградени продукти — и имам предвид стар, древен софтуер. От ерата на динозаврите. Първите операционни системи „Уиндоус“ и „Епъл“ и някакъв отворен код, позволяващ достъп до софтуерния източник. Софтуерът е по-уязвим за експлойт на сигурността, отколкото ако фирмата напише нов код, специфичен за продуктите, в които е инсталиран интелигентният контролер.

— Експлойт? — попита Уитмор.

— Код, който се използва в хакерството. Намираш уязвимо място и го експлоатираш. Знаете ли за хакването на хладилника? Беше абсолютно страхотно. Производствена линия за интелигентни хладилници работи с някакъв стар софтуер, написан за персонални компютри. Хакери проникват вътре и превръщат контролера в спамбот. Хладилници из целия свят пишат и изпращат реклами за уголемяване на пениси и предложения за витамини на милиони адреси. Собствениците на продукта не разбират нищо.

— Компаниите, които произвеждат интелигентни контролери, не могат ли да ги защитят от хакери? — попита Арчър.

— Ами опитват се. Постоянно изпращат актуализации на сигурността. Налагало ли ви се е да чакате, когато включите персоналния си компютър, защото „Уиндоус“ инсталира актуализации на софтуера? Това вероятно е актуализация на сигурността. Понякога — като при Гугъл — те се изтеглят и инсталират автоматично. Обикновено вършат работа… докато някой хакер не измисли нов експлойт, разбира се.

— Заподозреният може ли да бъде проследен, докато е онлайн и манипулира продукта? — попита Райм.

— Възможно е. Ще трябва да говорите с производителя на контролера за това.

— Ще го направим. Благодаря, Родни.

Те затвориха.

— Ще накарам някой от Главното управление да ни намери номера за контакт с компанията, произвела контролера — каза Сакс и отстъпи встрани, за да се обади. Приключи разговора и добави: — Веднага ще се свържат с нас.

И после в дневната едновременно иззвъняха три телефона — на Сакс, на Уитмор и на Купър.

— Аха — рече Амелия, докато четеше съобщението. — Изглежда имаме мотив. — Екранът на телефона осветяваше лицето ѝ.

— Какво? — попита Линкълн.

— Помощничката ми е изпратила един текст — каза Уитмор. — Постинг в няколко вестника, онлайн издания. Някой претендира за заслугата за смъртта в ескалатора.

— Статията е качена тук — рече Купър и всички се обърнаха към монитора.