Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Санди ще съди заподозрения, нали?

— Разбира се. Сценарият О. Джей Симпсън. Ако ни провърви, вашият заподозрян може да има пари.

— Не се връщам към полицейската работа, Сакс, но сега пътищата ни се пресичат.

Усмивката ѝ помръкна.

— Разбира се.

Мел Купър анализира уликите, които беше намерила, и попита:

— Място на произхода?

— Да.

При умишления палеж има много отличителни характеристики на избухването и разпространението на пламъците. Следователите се надяват да намерят най-добрите улики за извършителя на мястото на възникването.

Той започна да чете от монитора на газовия хроматограф с масспектрометър:

— Следи от восък, нискооктанов бензин — недостатъчно, за да ги свържем с определен производител — и памук, пластмаса и кибритени клечки.

— Бомба със свещ.

— Точно така.

Това елементарно, импровизирано взривно устройство можеше да се направи от бензин и свещ като детонатор.

Купър потвърди, че следата е толкова микроскопична, че не може да открие източника на никоя от другите съставки на самодейното взривно устройство на заподозрения. Точно както предполагаше Райм.

Телефонът на Сакс иззвъня. Тя се закашля и после отговори на обаждането.

— Ало? — Кимна и се заслуша. — Благодаря.

Линкълн разбра, че новината не е добра.

Амелия приключи разговора и се обърна към другите в стаята.

— Претърсили са квартала и са разпитали хората. Никой не го е виждал. Сигурно е избягал, след като е поставил бомбата.

Райм повдигна рамене. Не очакваше друго.

Минута по-късно последва още едно обаждане. От Родни Шарнек.

Линкълн се надяваше за най-доброто.

— Отговори — подаде команда той.

Отново се разнесе рок музика. Но само за миг. Преди Райм да успее да каже: „Изключи проклетата музика, моля“, полицаят намали звука.

— Линкълн.

— Родни, включил съм те на високоговорител. Слушат те… няколко души. Нямам време да ги изброявам. Може ли да се извлече информация от компютъра на Тод Уилямс?

Последва мълчание. Райм го прие като изненада.

— Разбира се. Падане като това е нищо. Може да пуснеш компютър от самолет и информацията пак ще оцелее. Черни кутии, нали се сещаш.

— Какво научи?

— Изглежда, че връзката между този Уилямс и вашия заподозрян е отскоро. Намерих няколко имейла, разменени между тях. Ще ви ги изпратя.

След минута на екрана се появи имейл. Те прочетоха първия прикрепен файл, който го придружаваше.

Здравей, Тод. Прочетох твой блог. И аз мисля по същия начин. Общество не върви на добре и електрониката и дигиталния свят го правят много по-опасно място, колкото треба да бъде. Треба да има начин системата да се промени. Парите са корена на злото както ти казваш. Искам да се опитам да помогна на твоя кауза. Може ли да се срещнем?

— Аха. Имаме инициали — отбеляза Арчър.

— Може би — отвърна Райм. — Продължавай, Родни.

— Вашият заподозрян използва анонимна имейл регистрация, непроследим айпи адрес. Уговорили са си среща в деня на убийството.

Купър прегледа имейла.

— Не е много умен. Вижте колко грешки, липса на запетаи и членуване. „Твой блог“ вместо „твоя“. „Треба“ вместо „трябва“.

— Не мисля, че е глупав — възрази Джулиет. — Смятам, че се преструва. Нарочно прави грешки. Твърде очевидни са. С изключение на тези грешки, останалото е правилно.

Линкълн се съгласи с нея.

— И програмата за коригиране би трябвало да сигнализира за грешките. Има я дори в мобилните телефони. Права си, той се преструва.

— А сега голямото откритие — продължи Шарнек. — Най- обезпокоителното откритие.

— Какво, господин Шарнек? — попита Уитмор.

— Четири часа преди убийството, по време на срещата между Тод и вашия заподозрян, предполагам, Тод е бил онлайн. Направил е две неща. Първо, купил е база данни. Използвал е Биткоин регистрация и я е купил от комерсиален събирач на данни. Представил се е за рекламна агенция — използвал действително съществуваща, с регистрация, която хакнал — и твърдял, че се нуждае от информацията за проучване на пазара. Контролерите „Дейта Уайз 5000“ са в дълъг списък на продукти.

— Колко са?

— Много. Около осемстотин различни продукта, близо три милиона бройки, изпратени в североизточната част на САЩ, включително в района на Ню Йорк. Някои не могат да причинят реална вреда, ако поеме контрол трета страна: компютри, принтери, лампи. Други може да бъдат смъртоносни: автомобили, влакове, асансьори, дефибрилатори, сърдечни монитори, пейсмейкъри, микровълнови фурни, електрически инструменти, пещи, кранове — големите, които се използват в строителството и на доковете. Предполагам, че шейсет процента от тях са опасни. Второто, което е купил, е база данни за купувачите на тези продукти. Някои са производители на оборудване. Като „Мидуест Кънвейънс“. Други са индивидуални потребители, които купуват интелигентни устройства. Имена и адреси. И пак предимно в Ню Йорк и Североизтока.