Джефри Дивър - Стоманена целувка

Когото се движиш, не могат да те хванат.

Израз на баща ѝ и девизът в живота ѝ.

Амелия носеше малък кашон от мляко, който съдържаше улики от сградата, но много малко, както често се случва, когато местопрестъплението е унищожено от пламъци.

Тя се закашля и по лицето ѝ потекоха сълзи.

— Сакс, добре ли си? — попита Линкълн. Амелия беше отказала да отиде на преглед в спешното отделение и остана при опожарената постройка, за да направи оглед веднага щом пожарникарите разрешат, а Райм, Уитмор и Том се върнаха в дома на Линкълн.

— Само малко пушек, нищо особено. — Сакс продължи да кашля и даде кашона на Купър, който разгледа прозрачните найлонови пликчета.

— Това ли е всичко?

— Да.

Той отиде до хроматографа и започна да прави анализи. Амелия избърса очите си и погледна Джулиет Арчър. Райм осъзна, че те не се познават, и ги представи.

— Чувала съм много за вас — каза Арчър.

Сакс само кимна и разбира се, не подаде ръка.

— Вие сте стажантът, за който Линкълн каза, че ще дойде да помага.

Райм предположи, че е пропуснал да спомене, че Арчър е в инвалидна количка. Всъщност той не беше казал на Амелия нищо за студентката си, нито дори името и пола ѝ.

Сакс му хвърли бърз, загадъчен поглед, може би упрекващ, а може би не, и после се обърна към Джулиет.

— Приятно ми е да се запознаем.

Уитмор приключи с телефонните разговори.

— Детектив Сакс? Сигурна ли сте, че сте добре?

— Няма ми нищо.

— И през ум не ми е минавало, че когато ми се обадят да поема някое дело за неправомерно нанесени повреди, ще стане така.

— Оказва се, че твоят случай и нашият случай е един и същ — каза Райм на Сакс.

— Не разбирам съвсем какво става — обади се Мел Купър от мястото си пред газовия хроматограф с масспектрометър.

Линкълн обясни, че Неизвестният заподозрян 40 вероятно е прочел блога на Тод Уилямс и е решил да измъкне от него помощ, за да хакне контролера „Дейта Уайз“ и да го превърне в оръжие.

— Може би е казал на Уилямс, че иска да му помогне да разтръби колко опасни са тези устройства в условията на дигиталната общност, капитализма и други подобни щуротии. — Райм кимна към статията в блога, която все още беше на единия монитор. — Уилямс научава заподозрения как да хакне системата и онзи го убива. Уилямс е заменим.

— Освен това е бреме — добави Арчър. — Някой новинарски репортаж в пресата за произшествието с ескалатора може да спомене за контролера и Уилямс ще се досети кой стои в дъното.

Райм само кимна и продължи:

— Амелия го преследва в Бруклин и го проследява в мола, където той ще убие първата си жертва.

— Откъде знаем, че това е първата му жертва? — попита Джулиет.

Логичен въпрос.

— Уилямс е бил убит само преди няколко седмици и не си спомням репортажи по новините за съмнителна смърт, причинена от някакъв продукт — каза Линкълн. — Може да открием повече, но засега нека предположим, че жертвата с ескалатора е първата. Въпросът е дали ще е единствената? Или извършителят планира и други?

— И защо? — обади се адвокатът. — Какъв е мотивът му? Да използва контролер, за да убива — това е трудна работа.

— И е много по-рисковано — допълни Райм.

— И за него рискът е по-голям — каза едновременно с него Арчър.

Криминалистът се засмя.

— Е, не знаем защо и не ни интересува особено много. Когато го заловим, ще го попитаме. Кога ще бъде готов лаптопът, по дяволите?

— Рон каза, че може би до час.

— И къде е новобранецът? — измърмори Райм. — С онзи другия случай ли се занимава? Мисля, че той спомена Гутиерес.

— Така мисля.

— Гутиерес убиецът ли е или убитият?

— Извършителят — отговори Сакс. — Не знам защо претопля този случай.

— Е, и без него ще се справим…

Амелия насочи вниманието си към Линкълн.

— Сериозно ли говориш?

— За кое? — Райм изобщо не разбираше за какво намеква тя.

— „Ще се справим.“ Ще ни помогнеш ли? Сега случаят е криминален.

— Разбира се, че ще помогна.

На лицето ѝ разцъфна усмивка.

— Нямам избор — добави Райм. — Ще хванем заподозрения и тогава Санди Фромър ще съди него за неправомерно причинена смърт.

Линкълн си спомни какво беше казал Уитмор за външната намеса. Самият контролер не беше причината за смъртта на Грег Фромър, а това, че Неизвестният извършител 40 го беше хакнал . Все едно някой да среже маркуча на спирачките на кола и да убие шофьора. Производителят на автомобила не носеше отговорност.

Той погледна адвоката.