Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Не разбирам ясно мисълта ви, господин Райм — каза Уитмор.

— Амелия е преследвала извършителя в мола в Бруклин. Предположила е, че повредата на ескалатора там е случайно съвпадение.

— Но не е било — добави Сакс. — Неизвестният заподозрян 40 е знаел как да хакне контролера и да отвори капака нарочно.

— За да отвлече вниманието от себе си и да избяга? — попита Пуласки. — Кога те видя, че го следиш?

Райм смръщи лице заради погрешното мислене на младия мъж.

— Откъде е знаел, че в ескалатора има контролер „Дейта Уайз“?

Рон се изчерви.

— Да, разбира се. Не помислих. Планирал е всичко предварително. Отишъл е в мола, за да убие произволен човек или пък точно Фромър, като отвори капака за достъп.

Предавателят на Пуласки изпращя. Той отстъпи встрани, за да отговори на обаждането.

— Заподозреният е бил забелязан тук преди двайсетина минути — обясни Амелия на Райм и Уитмор. — Повикахме подкрепления. Затова извадихме оръжията си. Помислихме ви за него, когато ви чухме от другата страна на сградата.

Младият полицай отново се присъедини към тях.

— Една кола, патрулираща из квартала. Идват и други. Още няма следа от него.

— Възможно ли е да е в сградата? — попита Линкълн.

— Бездомникът каза, че е стоял на това кръстовище — отговори Сакс и посочи. — Вероятно би го видял, ако заподозреният беше дошъл насам.

— Любопитен съм, защо ще се връща тук? — попита Уитмор.

— Може би живее наблизо — отвърна Райм. Районът беше предимно търговски, но тук-там имаше по-нови — по-точно седемдесет и пет-осемдесетгодишни сгради с апартаменти.

— Или се тревожи, че не е прикрил достатъчно добре следите си, и се е върнал да търси улики. Видял ни е и е офейкал. — Сакс огледа сградата. — Провери дали не е влязъл с взлом, Рон.

Той обиколи постройката и се върна.

— Прозорците са непокътнати, но задната врата може би е разбита. Има драскотини.

Линкълн не можеше да усети тупкането на сърцето в безчувствените си гърди, но разбра какво се е случило по ускорения пулс в челото си.

— Ти каза, че търси улики, Сакс, но той може…

— Да е дошъл да ги унищожи! — Тя се завъртя към сградата.

В същия момент отвътре се чу глух тътен. Каквото и запалително устройство да беше поставил Неизвестният заподозрян 40, сигурно беше доста голямо. След секунди от разбитите от топлинната вълна прозорци започнаха да се вият пушек и пламъци.

Райм се нагълта с дим и пепел, закашля се силно и се помъчи да дръпне назад инвалидната си количка. Евърс Уитмор му помогна, като ритна кофа за боклук, която препречваше пътя за бягство на криминалиста. Рон Пуласки се обади на диспечера да изпрати пожарна кола.

Амелия Сакс хукна към предната врата на сградата, взе изкъртено паве и го използва да строши стъклото. Обърна се към Линкълн и извика:

— На кой етаж е офисът на блогъра?

— Недей, Сакс!

— На кой етаж ?

— На последния — все още кашляйки, отвърна той.

Амелия се втурна вътре, вмъквайки се през острите стъкла на вратата, които изтракаха като зъби на акула.

Тя влиза?

Чудесно. Извадих късмет.

Моята полицайка, Червенокоска, крадлата на „Уайт Касъл“, няма представа, че в мазето са обхванати от пламъци пет галона нискооктанов бензин. Океан от огън. Сградата, която е суха като калифорнийска пиния, няма да издържи дълго.

Ами тя? Ще издържи ли дълго?

Връщах се у дома, в Челси. Щях да се отбия в някое интернет кафене, за да изпратя няколко имейла. Но реших да остана. Гледам през прозорец на коридор на петия етаж на изоставена жилищна сграда на отсрещната страна на улицата, няколко врати по-нататък. Лошо за живеене, добро за шпиониране. Приклякам и се смалявам, за да наблюдавам какво става долу.

Никой от тях не може да ме види тук.

Убеден съм.

Пък и никой не поглежда нагоре. Наоколо обикалят полицейски коли, но ченгетата оглеждат само улиците и тротоарите. Мислят си, че съм заминал. Защото кой на мое място би останал да чака?

Ами аз. За да видя кой точно ме преследва. И за да разбера кой ще се изпържи до смърт или ще се задуши благодарение на подаръка, който оставих. Пушекът от сградата се сгъстява все повече. Как ли диша Червенокоска? Как ли вижда?

Чувам сирени. Вой на пожарна кола. Обожавам този звук, който известява болка и скръб.

Ако всичко мине по план, дребните остатъци от улики, които оставих в офиса на Тод — колко съм немарлив — ще бъдат разтопени и от тях няма да остане нищо. От кукленските къщички на местопрестъпления на Франсес Лий знам колко издайнически могат да бъдат доказателствата… Хей, виж как Червенокоска сложи край на моите безценни хамбургери от „Уайт Касъл“.