Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Не — отвърна Уитмор. — Всъщност дадох да изследват плъха, намериха човешка ДНК и моят частен детектив взе проби от лични вещи на всички, свързани със случая. Оказа се, че гризачът е подарък от брата на подсъдимия. — Той се озърна отново.

Особено много го тревожеше един тъмен прозорец, въпреки че Райм можеше да му каже, че снайперистите не са главният риск. — Човек би си помислил, че братът е доста очевиден заподозрян. Той обаче явно смяташе, че ще се измъкне. Съдих го за умишлено нанасяне на емоционален стрес. В действителност не бях толкова стресиран, но се представих като убедителен свидетел. Съдебните заседатели проявиха съчувствие. Дадох показания, че сънувам кошмари за плъхове. Това беше вярно, но адвокатът на подсъдимия не се сети да попита кога. Последният път беше, когато бях на осем. Господин Райм, чухте ли пак онзи шум?

Линкълн кимна.

— Имате ли пистолет? — попита адвокатът.

Райм се обърна към него. Изражението му казваше: Приличам ли на стрелец, който може бързо да извади патлака?

И после се чуха още стъпки, които се приближаваха.

Линкълн наклони глава надясно и прошепна:

— Идва от онази посока.

Двамата останаха неподвижни за момент. От посоката, в която беше посочил Райм, се чу изтракване на метал.

Някой зареждаше патрон, преди да ги пребие и обере?

Или смяташе първо да стреля и след това да ги обере?

Време беше да тръгват. Райм направи знак с глава и Уитмор кимна. Линкълн можеше да се придвижи бързо към едно от оживените авенюта в посока север-юг, макар че се друсаше по паважа.

Той прошепна номера на Том в ухото на Уитмор.

— Изпратете му съобщение. Да ни посрещне една пряка на север, Бродуей.

Адвокатът го направи и пъхна телефона обратно в джоба си. С усилие избута тежката инвалидна количка на Райм на тротоара.

— Близо е — отново прошепна Линкълн. — По-живо.

Те тръгнаха по улицата покрай сградата с офисите.

Когато стигнаха до ъгъла и завиха, двамата мъже рязко спряха.

Гледаха право в дулото на пистолет.

— О, боже — промълви Уитмор.

Реакцията на Линкълн Райм беше по-спокойна.

— Сакс! Какво правиш тук, по дяволите?

Амелия Сакс се втренчи изпитателно в Райм и Уитмор и се намръщи озадачено, а после пъхна ъгловатия австрийски пистолет „Глок“ обратно в пластмасовия кобур.

Намръщената ѝ гримаса. Тя се обърна надясно и извика:

— Рон! Чисто е!

Зад ъгъла се чуха стъпки. Пуласки се приближи и също прибра оръжието си в кобура.

— Линкълн! — възкликна той и хвърли любопитен поглед на адвоката.

Райм ги запозна.

— Какво правиш тук? — попита Рон.

— И аз те питам същото, новобранец.

Скоро изясниха въпроса. Райм и Сакс обясниха какво ги е довело до сградата на Ридж Стрийт в Долен Манхатън на съответните им мисии. Оказа се, че жертвата на Неизвестния заподозрян 40, по чиито следи вървеше Амелия от няколко седмици, Тод Уилямс, е блогърът, който беше написал информацията за опасностите от контролерите „Дейта Уайз 5000“. Тъй като Райм вече не се занимаваше с криминални разследвания, тя не беше споменала името на Уилямс, а само му беше разказала накратко за случая с Неизвестния заподозрян 40.

Сакс обясни, че двамата с Пуласки са попаднали на следа — заподозреният беше взел такси от Куинс до този район и шофьорът го беше видял да влиза през задната врата на тази сграда четири часа преди убийството на Уилямс.

— Уилямс е публикувал дълга статия за рисковете от един интелигентен контролер — същия вид, който мислим, че е предизвикал неизправност в ескалатора и вероятно е станал причина за отварянето на капака за поддръжка. Тъй като вдовицата не може да съди производителя на ескалатора, защото е фалирал, смятаме да заведем иск срещу фирмата, произвела контролера. Надявахме се да привлечем Уилямс като вещо лице или поне да поговорим с него и да ни каже повече за това как може да се повредят контролерите. Но сега…

— И ти ли мислиш същото като мен? — прекъсна го Сакс.

— Абсолютно. Твоят заподозрян прочита блога на Тод за контролера и решава, че това може да е готино оръжие за убийство.

Свързва се с Тод и се уговарят да се срещнат тук. Научава каквото му трябва, за да хакне контролера.

Сакс продължи да разказва вероятния сценарий:

— След това предлага да отидат в клуба „40 градуса север“. Преди обаче да стигнат дотам, дръпва Тод в строежа и го пребива до смърт с чук. Прави така, че да прилича на обир. Убива го там, не тук, за да съсредоточи разследването далеч от офиса на Уилямс.