Джефри Дивър - Стоманена целувка

Райм си помисли, че тя е доста схватлива в следователската работа, и извика Том да включи връзката по Скайп.

В стаята скоро започна да пулсира характерният сигнал на сърдечен ритъм на приложението и минута по-късно екранът оживя.

Отбраната не беше многочислена. На екрана се появиха само двама души от „Микросистеми“. Единият беше самият Виней Парт Чаудари. Приличаше на южноазиатец и имаше властен вид. Носеше риза без якичка и стилни очила с метални рамки.

Другият беше блед, едър и набит мъж на петдесет и няколко години. Вероятно адвокатът. Беше с костюм, без вратовръзка.

Двамата седяха в безупречно чист кабинет, пред маса, върху която бяха поставени два монитора. На стената зад тях имаше петно от розова и синя боя. Отначало Райм си помисли, че това е картина, но после видя, че е направено върху стената. Може би беше стилизиран вариант на логото на компанията.

— Аз съм Амелия Сакс, детектив от Нюйоркската полиция. Говорихме преди малко. Това е Линкълн Райм, консултант по криминалистика, който помага в нашия случай. — Бяха само двамата. Райм беше решил, че фирмата няма да бъде толкова отзивчива, ако присъстват повече хора, въпреки че компанията не беше мишена на съдебен спор.

— Аз съм Виней Чаудари, президент и главен изпълнителен директор. Това е Стайли Фрост, нашият главен юрисконсулт. — Гласът му беше приятен и спокоен. Говореше монотонно. Не изглеждаше уплашен. Райм предполагаше, че всички хора, които струват четиридесет милиарда долара, не се страхуват.

— За престъпление, свързано с някой от нашите продукти ли става дума? — попита Фрост.

— Да. Вашият интелигентен контролер „Дейта Уайз 5000“. Някой тук в Ню Йорк умишлено е изпратил сигнал до едно от тези устройства, инсталирано в ескалатор на „Мидуест Кънвейънс“, и е активирал капака за под дръжка. Вътре падна човек и загина.

— Чух за нещастния случай, разбира се — каза Чаудари. — Не знаех обаче, че е предизвикан умишлено. Колко ужасно. Длъжен съм да отбележа, че казахме на „Мидуест“ да използват „Дейта Уайз“ единствено за изтегляне на диагностика и данни за поддръжката и за аварийно изключване. Не за да позволяват достъп.

— Имаме кореспонденция, която показва това — добави юрисконсултът.

— И контролерите на „Мидуест Кънвейънс“ бяха инсталирани преди няколко години — продължи главният изпълнителен директор. — Оттогава сме изпратили на фирмата четиридесет-петдесет актуализации на сигурността. Би трябвало да са могли да се предпазят от хакера. Ако не са ги инсталирали веднага, тогава не можем да направим нищо.

— Не става дума, че вие сте отговорни — обади се Райм. — Преследваме хакера, не вас.

— Как ви беше името, извинете? — попита Чаудари.

— Линкълн Райм.

— Мисля, че съм чувал за вас. Във вестниците или по телевизията.

— Възможно е. И така, заподозреният е научил как да проникне вътре от човек, който е писал блог по въпроса.

Президентът на компанията кимна.

— Вероятно имате предвид блога „Социално инженерство“.

— Да.

— Блогърът е използвал стар модел и нарочно не е изтеглил и не е инсталирал актуализациите на сигурността. Ако го беше направил „Дейта Уайз“ никога нямаше да покаже неизправност. Но той, разбира се, не споменава за това в блога си. Много по-сензационно е да предположиш, че всяко тринайсетгодишно хлапе може да извърши експлойт. Получаваш много повече резултати в интернет за блога си, когато развееш бойното знаме на нарушаването на личното пространство и техническите неизправности. „Дейта Уайз“ има далеч по-малко уязвими места от деветдесет процента от всички системи на пазара.

— Работим с фирма на етични хакери, които проникват в компютърни системи, за да проверят сигурността им — добави Фрост. — Знаете ли термина?

— Досещаме се — отвърна Сакс.

— Те по цял ден търсят начини да хакнат сървърите на „Дейта Уайз“, които използват нашите клиенти. Открият ли дори намек за експлойт, изпращаме актуализация. Ако блогърът беше инсталирал актуализациите, хакерът нямаше да проникне вътре. Какво каза той за това?

— Опасявам се, че нашият заподозрян го е убил, след като е научил как да хакне системата.

— Не! — възкликна Чаудари.

— Вярно е.

— Много съжалявам. Какъв ужас!

— Лицето, което издирваме, има списък с продукти, които използват вашия контролер, и на хора и фирми, които са купили тези продукти — продължи Райм. — Много дълъг списък.

— Минаха няколко години.