Джефри Дивър - Стоманена целувка

Юрисконсултът се обърна към директора, без да каже нищо, но вероятно изпращайки му сигнал да не намеква за нетната стойност на компанията, въпреки че не ставаше въпрос за евентуална отговорност.

— Всичко е наред — каза му Чаудари. — Искам да помогна.

— И имаме причина да смятаме, че той ще убие още някого — подчерта Линкълн.

Чаудари се намръщи.

— Нарочно? Но защо, за бога?

— Може да се каже, че е домашен терорист — отговори Амелия. — Мрази консуматорството. Може би капитализма като цяло. Изпратил е гневни имейли до различни новинарски станции. Сигурна съм, че ще ги намерите. Нарича се „Народен пазител“.

— Но… психопат ли е? — попита Чаудари.

— Не знаем какъв е — нетърпеливо отговори Райм. — А сега, защо се обаждаме. Бих искал да знам няколко неща. Първо, възможно ли е да се проследи физическото му местоположение, докато той манипулира някой продукт? И изглежда иска да бъде наблизо, за да види произшествието и да прецени точно кога да активира контролера. И още един въпрос: възможно ли е да се установи самоличността му?

— Техническо проследяване, да — отговори Чаудари. — Но това пак е работа на производителя — на уебкамерите, на печките, на автомобилите. Не можем да го направим с нашето оборудване. Ние произвеждаме само хардуера на контролера и пишем програмното осигуряване — софтуера в контролерите. Той ще хакне системата чрез облачните сървъри на клиентите ни.

— Така казват и от техническия отдел на полицията — потвърди Райм.

— Тогава, ако знаете предварително в кой уред или устройство се е прицелил, компанията производител може да проследи местоположението му. Но не знам как ще откриете печката или бойлера, който е набелязал. И дори да го направите, той ще използва проксита, за да се регистрира в облака. Трябва да ги идентифицирате. И накрая, ще разполагате само със секунди да разберете това, преди той да се изключи и да угаси компютъра си след хакването. Колкото до самоличността му, този човек явно е умен и използва телефони за еднократна употреба, измислени регистрации или компютри и анонимни проксита или виртуални частни мрежи.

Положението беше по-обезкуражаващо, отколкото предполагаше Линкълн.

— Добре — каза той. — И още нещо. Има ли мерки за сигурност, които вие можете да вземете, за да му попречите да получи достъп?

— Разбира се. Производителите на вградените продукти — печки, системи за отопление, вентилация и климатизация, медицинско оборудване, ескалатори — трябва само да инсталират актуализациите на сигурността, които им изпращаме. От блога знаем как онзи човек… Как му беше името?

— Тод Уилямс.

— Как е извършил експлойта. Да, имаше уязвимо място. Оправихме го за един ден и разпространихме актуализациите. Това беше преди месец. Може би повече.

— Защо „Мидуест Кънвейънс“ не са ги инсталирали?

— Някои фирми не актуализират софтуера си от мързел, а понякога са твърде заети. Актуализирането изисква рестартиране на компютъра и често смяна на паролата. Известно време целият облак трябва да бъде офлайн. Клиентите им не са доволни от прекъсването на услугата. Свикнат ли хората с някакво удобство, невъзможно е да им го отнемеш. Да угасиш дистанционно лампите, ако си забравил, когато си отивал на почивка? Да наблюдаваш детегледачката в реално време? Преди десетина години това не беше възможност за избор. И през ум не ти минаваше, че може да го правиш. Но сега? Всеки, който има интелигентен продукт, очаква, че устройството ще работи безотказно. В противен случай отива в друга фирма.

— Казахте, че няма да отнеме много време.

Чаудари се усмихна.

— Изучаването на психологията на потребителите е интересна тема. Разочарованията се помнят. Лоялността се сменя за милисекунди. А сега, господин Райм и детектив…

— Сакс.

— Трябва да отивам на съвещание. Но преди това ще изпратим на всички наши клиенти още един линк за актуализация на сигурността заедно със съобщение, с което ще им напомним, че трябва да я инсталират. Може би е застрашен човешки живот.

— Благодаря — каза Амелия.

— Желая ви успех. Ако можем да помогнем, моля, обадете се.

Уебкамерата се изключи. Райм и Сакс повикаха останалите от екипа и им обясниха какво е казал Чаудари.

Информацията можеше да осуети някои от бъдещите атаки на Неизвестния заподозрян 40, но не помагаше да бъде открит.

Линкълн погледна бялата дъска, на която с Арчър и Уитмор бяха записали всичко по случая „Мидуест Кънвейънс“.