Джефри Дивър - Стоманена целувка

— И го прелъсти.

— Да. На сутринта му казах, че съм го видяла как убива латиноамериканеца. Рискувах, но дотогава той вече беше налапал въдицата. Знаех, че ще направи каквото поискам. Казах му, че разбирам защо го е убил. Онзи се заяждаше с него и го тормозеше. И мен ме бяха тормозили в известно отношение. Автомобилната компания отне съпруга ми и обезобрази тялото ми с белези от катастрофата. Казах му, че искам да им го върна.

— Човекът, който е научил Върнън как да хакне контролерите „Дейта Уайз“, блогърът, когото той уби, му е дал и списък с клиенти, които са купили продукти с вградени устройства. Ти си потърсила сред тях хора, свързани с „Ю Ес Ауто“, нали?

Алиша кимна.

— Не можех да убия всички, свързани с компаниите. Исках само пет-шест души. Фромър, Бенкоф, Хеди… онази пиявица, адвокатката Валъри Мейър.

— Как ще убиеш Върнън Грифит? — равнодушно попита Райм.

Тя не се изненада, че той е стигнал до това заключение.

— Още не знам. Вероятно ще го изгоря жив. Ще направя да изглежда така, сякаш е залагал някакъв капан. Бензин. Той е необикновено силен за такъв мършав човек.

— Тогава знаеш къде е Върнън?

— Не. След като избяга от апартамента ми, не беше сигурен къде ще отиде. Може би в хотел някъде. Каза, че ще поддържаме връзка. И със сигурност ще ми се обади.

— С теб и семейството ти се е случила ужасна трагедия, но какво печелиш от убийствата?

— Справедливост, утеха.

— Ще те заловят.

— Не мисля. — Алиша погледна часовника си, пристъпи към Райм и вдигна макетния нож, гледайки югуларната му вена. Ръката ѝ не потрепваше, като на касапин или хирург.

Линкълн извърна поглед от острието, вдигна глава и каза:

— Добре, давай. Но силно. Трябва да бъде силно. Ще имаш само една възможност.

Алиша спря и се намръщи озадачено.

Райм обаче не говореше на нея. Очите му бяха приковани в Джулиет Арчър, която, залитайки, се промъкваше зад гърба на Алиша и държеше лампа за изследвания с тежка желязна основа. Арчър кимна, потвърждавайки, че е разбрала указанията на Линкълн, замахна и с всичка сила удари Алиша в основата на черепа.

Медиците докладваха, че нараняванията на двете жени не са животозастрашаващи, макар че раната на Алиша Морган беше далеч по-сериозна.

Бяха я закарали в болничното крило на манхатънския арест, близо до Централния арест и съда.

Джулиет Арчър седеше на един от ратановите столове в дневната на Линкълн Райм. Имаше превръзка на лицето, от която се подаваше внушителна рана, подобна на тази на Алиша, когато беше дошла. Един медик приключваше със зашиването на втора рана на челюстта ѝ.

— Не е ли готово вече? — попита Райм, обръщайки се към Том. Домашният помощник сглобяваше тъчпада, който Алиша беше изтръгнала от инвалидната количка на Линкълн. — Минаха десет минути.

Понякога обхваща ли те нетърпение?

— Доброволно поех грижата да обслужвам хората тук — бавно отвърна болногледачът. — Забрави ли? Но какво си мислиш? Че ще го правя до утре?

— Струва ми се, че е готов. Включи го. Трябва да се обадя по телефона.

Том го погледна гневно и Райм млъкна.

Три минути по-късно тъчпадът отново работеше.

— Изглежда функционира добре. — Линкълн огледа дневната. — Поставен е малко накриво.

— Ще бъда в кухнята — каза Том.

— Благодаря! — извика Райм, докато той се отдалечаваше.

Медикът отстъпи назад, огледа лицето на Арчър и каза:

— Нараняванията са предимно повърхностни. Вие ли ви се свят?

Тя стана от ратановия стол и направи няколко крачки.

— Малко, но не по-силно от обикновено. — Джулиет се върна и седна на инвалидната си количка, а после сама затегна с ремъка лявата си китка за облегалката.

— Добре. Стабилна сте. Хубаво. Движите се доста добре. — Медикът озадачено погледна инвалидната ѝ количка.

Нито Райм, нито Арчър му обясниха защо тя използва инвалидна количка за напълно парализиран човек, когато всъщност не е парализирана. Поне засега. Джулиет беше казала на Линкълн на лекцията първата седмица — и на Том, когато започна стажа си — че на този етап е само частично обездвижена. Да, около гръбначния ѝ мозък имаше тумор, но засега последиците не бяха пълна парализа. Тя обаче се подготвяше за деня, когато след операцията по всяка вероятност щеше да бъде напълно парализирана като Райм.

Том наистина беше играл ролята на болногледач, но само донякъде. Арчър ходеше сама до тоалетната и се обличаше сама. Освен това Линкълн бе забелязал, че златната ѝ гривна с рунически символи, е ту на едната, ту на другата ѝ ръка. Тя я преместваше от време на време, сякаш гривната дразнеше кожата ѝ. Беше подарък от сина ѝ и Джулиет държеше да я носи постоянно.