Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Другата ми възможност за избор е да изгоря къщата. Това обаче ще привлече много внимание и може да пропусна някои неща. Затова казвай.

Райм мълчеше.

Алиша огледа дневната — шкафовете, кашоните с книжа и найлоновите пликчета, лавиците и инструментите. Приближи се до единия шкаф, отвори го и надникна вътре. Затвори го и отвори друг. След това огледа големите бели дъски с уликите и прерови кашоните с найлонови и хартиени пликове с улики. Разгъна чувал за боклук, тъмнозелен като чувал за трупове от Института по съдебна медицина, и хвърли вътре няколко тетрадки и изрезки от вестници.

Тя продължи да събира доказателства, в които предполагаше, че се споменава за нея и за съдебното дело, а после извади хартиен плик от чантата си и внимателно започна да изважда съдържанието. Космите на Грифит, разбира се, точно както предполагаше Райм. Късчета хартия, където несъмнено бяха неговите пръстови отпечатъци. И после — наистина беше обмислила внимателно всичко — негова обувка. Не я остави, а притисна няколко пъти подметката на пода близо до инвалидната количка на Райм, за да остави отпечатъци.

— Случилото се с теб и съпруга ти е ужасно — каза той. — Но нищо от това няма да го поправи.

— Анализът разход-полза — изсъска Алиша. — Възприемам го като анализ „На кого е по-евтино да го начукаме“.

Тя се наведе, за да притисне подметката на обувката на Върнън към пода и блузата ѝ се разтвори. Линкълн ясно видя набръчканата и зачервена кожа на гърдите ѝ.

— В статията пише, че си спечелила делото.

Райм забеляза, че няколко от пликчетата са се разтворили, когато Алиша ги беше хвърлила в чувала за боклук. Макар и изправен пред смъртта, той се ядоса от замърсяването на уликите.

— Не спечелих. Подписах извънсъдебно споразумение. Преди докладната записка да излезе на бял свят. Майкъл, съпругът ми, беше пил, преди да стане катастрофата. Това нямаше нищо общо със скъсването на маркуча на горивната помпа. Алкохолът обаче щеше да работи срещу нас на съдебния процес и имаше доказателства, че той е влошил моите наранявания. Майкъл счупи ръката ми, докато ме дърпаше от горящата кола, преди да умре. Адвокатът ми каза, че те ще извъртят срещу мен това… и пиенето. Съдебните заседатели можеше да решат да не ми дадат нищо. Затова се съгласих на споразумение. Но никога не е било за пари. Ставаше въпрос за две фирми, които убиха съпруга ми, обезобразиха мен и не бяха изправени пред правосъдието. Никой не беше обвинен. Компанията плати много пари на ищците, но същата вечер изпълнителните директори се прибраха у дома при семействата си. Моят съпруг не си дойде вкъщи. И други съпрузи, съпруги и деца не се върнаха в домовете си.

— Грег Фромър е напуснал компанията и се е занимавал с благотворителна дейност — отбеляза Райм. — Той е бил виновен за случилото се с горивните помпи.

Изречението се отрони бавно от устата му и Алиша му хвърли поглед, който говореше: „О, моля те“.

— Народният пазител — добави той. — Всичко това бяха глупости, нали?

Тя кимна.

— Върнън не е най-привлекателният мъж на света. Не беше трудно да го убедя да направи каквото искам. Хората, отговорни за смъртта на Майкъл, трябваше да умрат по същия начин като него и другите. От продукти. От алчност. Върнън с удоволствие се съгласи да го направи и решихме да го превърнем в политически въпрос като прикритие. За да не си мислят хората за „Ю Ес Ауто“ и евентуално да направят връзката с мен.

— Защо манифестът е озаглавен „Стоманената целувка“?

— Той го измисли. Мисля, че имаше предвид своите инструменти, триони, ножове и длета.

— Как откри Върнън?

— Планирах всичко от години, разбира се. Най-трудното беше да намеря изкупителна жертва. Аз бях една от страните, които съдиха производителя на автомобили, затова не исках да извършвам убийствата. Една вечер обаче бях в Манхатън, вечерях, и случайно видях, че Върнън се сби с един мъж, някакъв латиноамериканец. Той му се подиграваше, че е дълъг и кльощав. Върнън направо превъртя. Откачи. Той побягна и мъжът хукна да го гони. Върнън обаче го беше планирал. Завъртя се и уби мъжа. С нож или бръснач. Не бях виждала по-обезумял човек. Същинска акула. После скочи в нелегално такси и изчезна. Не можех да възприема онова, което бях видяла. Убийство пред очите ми. Дни наред мислих за това. Накрая осъзнах, че Върнън може би ще ми помогне. Проверих в ресторанта, където той, изглежда, се хранеше често. Там не знаеха името му, но ми казаха, че ходел веднъж седмично. Отидох няколко пъти и накрая го видях.