Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Кои са клиентите ѝ?

— Няма имена. Но представлява застрахователни компании.

Райм се вгледа в екрана и се усмихна.

— Ще трябва да почакаме, докато проучим по-задълбочено Валъри и клиентите ѝ. Но между останалите определено има нещо общо.

Джулиет прегледа уликите и записките на Сакс.

— Автомобилите.

— Именно! „Ю Ес Ауто“ са били клиенти на Бенкоф. Обзалагам се, че Хеди е работил за тях. „Ю Ес Ауто“ използват ли горивни помпи „Патерсън“?

Арчър извърши търсенето с помощта на гласови команди. Гугъл чинно докладва, че компанията „Патерсън“ е главният снабдител на „Ю Ес Ауто“… допреди пет години.

— Горе-долу по същото време, когато Фромър е напуснал компанията — промълви Райм.

— Ами Валъри Мейър? — попита Джулиет.

Линкълн се обърна към микрофона близо до главата си.

— Обади се на Евърс Уитмор.

Телефонът реагира веднага и след позвънявания отговори секретарка.

— Евърс Уитмор, моля. Веднага. Спешно е.

— Господин Уитмор е…

— Кажете му, че се обажда Линкълн Райм.

— Той всъщност…

— Линкълн е малкото ми име, а Райм — фамилното. И както казах, спешно е.

Мълчание и после:

— Един момент.

След малко се чу гласът на адвоката:

— Господин Райм. Как сте? Как…

— Нямам време. Разказвахте ми за едно дело за телесни повреди и морални щети, в което била замесена автомобилна компания. Във вътрешна докладна записка пишело, че ще бъде много по-евтино да изплатят обезщетения за неправомерно причинена смърт, отколкото да се отстрани някакъв опасен дефект в автомобила. „Ю Ес Ауто“ ли беше компанията? Не мога да си спомня.

— Да, тя беше.

— Валъри Мейър, съдебен адвокат от Ню Йорк. Тя ли беше адвокат на компанията?

— Не.

По дяволите. Дотук с теорията на Райм.

— Тя представляваше застрахователя, който покриваше щетите на „Ю Ес Ауто“ срещу съдебни дела за отговорност — добави Уитмор.

— „Системи Патерсън“ бяха ли замесени?

— „Патерсън“? Имате предвид фирмата, за която е работел господин Фромър? Не знам. Почакайте малко.

Настъпи мълчание и после адвокатът се върна на линията.

— Да, главното съдебно дело е било срещу „Ю Ес Ауто“, но „Системи Патерсън“ също са били ответници. Съдили са ги за това, че и производителят на автомобила, и доставчикът на частите са знаели за дефект в горивната помпа и са решили да не я сменят с по-безопасна.

— Господин Уитмор, Евърс , нуждая се от всичко, което можете да ми изпратите за делото.

Мълчание.

— Това е малко проблематично, господин Райм. Първо, аз не съм работил по делото, затова нямам материали от източника. И второ, вие нямате място, нито време да прочетете всичко. Има стотици дела, които се въртят около дефекта, и са продължили години. Сигурно има десетина милиона документа. Вероятно повече. Мога ли да попитам защо…

— Смятаме, че убиецът — онзи, който използва контролери „Дейта Уайз“ като оръжия — е набелязвал хора, които имат връзка с „Ю Ес Ауто“.

— Господи! Да, разбирам. Бил е ранен в катастрофа заради дефекта в горивната система?

— Той е на свобода и се надявах, че в материалите по делото ще има нещо, което ще ни подскаже къде е отишъл.

— Ще ви кажа какво мога да направя, господин Райм. Ще помоля помощничката си да ви изпрати всичко, което намеря в правната преса, и ще събера колкото мога публично заведени искове и документи. А вие проверете репортажите във вестниците. Историята, естествено, беше широко отразена и предизвика силна обществена реакция.

— Трябват ми веднага.

— Ще побързам, господин Райм.

Райм и Арчър бяха в интернет и бързо четяха информацията по делото срещу „Ю Ес Ауто“.

Уитмор беше прав. В Гугъл имаше повече от дванайсет милиона попадения.

Половин час по-късно започнаха да пристигат имейлите от адвоката. Линкълн и Джулиет отделиха съдебните искове и придружаващите ги документи и започнаха да ги четат, както и репортажите за делото в пресата. Както беше споменал адвокатът, имаше десетки ищци, ранени в катастрофи, и роднини на загинали, чиито автомобили бяха погълнати от пламъци заради дефектната горивна система. Освен това катастрофите бяха нароили повече от сто съдебни дела за загуби, свързани с бизнеса, от производителите на автомобилите и на частите. Сред някак зловещите сензационни статии на медиите и хладните, клинични съдебни документи имаше потресаващи разкази за разбития живот на много хора. Райм прочете свидетелски показания за непоносима божа от изгаряния и сблъсъци след спукване на бензинови помпи и прегледа снимки от катастрофи на обгорели и разкъсани тела, както и на десетки ранени ищци. Някои бяха болнични фотографии на изгарянията и нараняванията им. Други показваха пострадалите как стоически влизат и излизат от съдебни зали. Линкълн ги прегледа внимателно, търсейки името на Грифит или някой, който отговаря на описанието му, в случай че е бил жертва или роднина на жертва.