Джефри Дивър - Стоманена целувка

И каква беше причината за това?

Преди всичко, да премахнат всякакви подозрения, че Алиша е замесена.

Но тогава защо беше дошла тук?

А, разбира се. Алиша имаше свой план. Тя щеше да открадне доказателствата, които можеше да я уличат, а после да убие Райм и всеки друг в къщата и да подхвърли други улики, които щяха да уличат Върнън в убийствата. След това щеше да се срещне с него и да го убие.

И доволна, че е отмъстила на автомобилната компания, Алиша Морган щеше да бъде свободна.

Линкълн предполагаше, че в чантата ѝ има пистолет. Сега обаче, след като бе видяла, че жертвите ѝ са инвалиди, тя вероятно щеше да използва някой от инструментите на Грифит, за да убие Райм и Арчър.

Мел Купър щеше да дойде едва след няколко часа. Сакс също. Том щеше да се върне вероятно след два часа и нещо. Алиша разполагаше с много време за убийствата.

И все пак Райм трябваше да опита. Той погледна часовника.

— Амелия… детектив Сакс… ще се върне всеки момент. Тя е много по-добра в разпитите от мен.

Алиша показа съвсем слаба реакция. Разбира се, вероятно преди малко беше говорила със Сакс и знаеше, че полицайката няма да дойде скоро.

Райм погледна покрай нея и каза на Джулиет Арчър:

— Изглеждаш уморена.

— Така ли?

— Мисля, че трябва да отидеш в другата стая и да се опиташ да поспиш. — Райм погледна Алиша. — Състоянието на госпожица Арчър е по-сериозно от моето. Не искам тя да се преуморява.

Арчър леко кимна и придвижи пръст по тъчпада. Инвалидната количка се обърна.

— Мисля, че ще го направя, ако не възразяваш.

Тя се отправи към изхода.

Алиша обаче препречи пътя ѝ. Количката спря.

— Какво… какво правите? — попита Джулиет.

Алиша погледна Арчър така, сякаш беше досадна муха, сграбчи я за яката, издърпа я от количката и я пусна да се свлече на пода. Главата на Арчър се удари в дъските.

— Не! — извика Райм.

— Трябва да бъда изправена! — отчаяно заяви Джулиет. — Състоянието ми…

В отговор Алиша я ритна в главата.

На пода потече кръв. Арчър лежеше неподвижно, със затворени очи. Линкълн не можеше да разбере дали тя диша или не.

Алиша отвори чантата си, извади сини латексови ръкавици, пристъпи напред и изтръгна тъчпада от количката на Райм, а след това се приближи до плъзгащите се врати на дневната, затвори ги и ги заключи.

Бръкна в чантата си и извади макетен нож, който разбира се, беше на Върнън. Измъкна го от пластмасовото му пликче, насочи острието към Райм и тръгна към инвалидната му количка.

— Знам за теб, Алиша. Направихме връзката между жертвите на Грифит и съдебното дело срещу „Ю Ес Ауто“. Видях снимката ти в една от статиите.

Думите му я накараха да спре. Тя наклони глава настрани и се замисли за последиците.

— Веднага се досетих, че ти и Грифит сте инсценирали нападението в твоя апартамент — продължи Райм. — Ти си се погрижила домоуправителят да чуе караницата ви и да дойде да те спаси. Щом те видях навън, натиснах специален телефонен код. Бързо избиране за спешни случаи.

Алиша погледна към компютъра и започна да трака по клавиатурата, докато намери списъка с обажданията. Нямаше изходящи обаждания през последните десетина минути, а най-скорошното повикване не беше до 911 или диспечера на полицията, а до адвокатската кантора на Уитмор. Тя набра повторно номера, чу по високоговорителя безпристрастния глас на секретарката: „Адвокатска кантора“ и затвори.

Чертите на лицето ѝ се отпуснаха. Вероятно стигна до заключението, че Райм е направил връзката току-що и че никой друг не знае истината. Огледа стаята. Линкълн забеляза, че тя изглежда добре за годините си. Светли очи, лунички. Само няколко бръчки. Русата ѝ коса, изпъстрена със сиви кичури, беше гъста и буйна. Белезите се виждаха ясно, но не помрачаваха привлекателността ѝ. Върнън явно е бил мек пластилин в ръцете ѝ.

— Къде са доказателствата, които сте събрали в апартамента на Върнън?

Алиша се опасяваше, че Райм е събрал статии за съдебното дело срещу „Ю Ес Ауто“ или че има други доказателства за истинския мотив, които водят към нея.

— Ще ни убиеш.

Тя се намръщи.

— Разбира се. Но обещавам, че ще оставя живи всички други. Приятелката ти Амелия. Върнън беше обсебен от нея. Едва ли не ревнувах. Нищо няма да ѝ се случи. Както и на майка ѝ. И на другите от екипа ти. Но ти си мъртъв. Очевидно. И тя. Двамата.

— Онова, което искаш, не е толкова лесно. Част от уликите се обработват в лабораторията по криминалистика в Куинс и…