Джефри Дивър - Стоманена целувка

Райм се усмихна. Предварителното ѝ условие беше абсурдно, загуба на време, но ентусиазмът ѝ беше обаятелен.

— Продължавай.

— Ако това беше епидемиологично изследване и ти и аз търсехме неидентифицирана бактерия, която убива някои хора, но други — не, щяхме да се попитаме защо. Дали защото са били в някоя чужда страна и са се заразили? Дали защото в организма на жертвите има нещо, което ги прави податливи на заболяването? Вършили ли са нещо, което ги е изложило на бактерията? Затова нека се вгледаме в жертвите на Върнън. Не вярвам в теорията, че те са взети на прицел, защото са били богати консуматори и са купували скъпи готварски печки или микровълнови фурни. Какво друго е общото между тях? Причината да ги убие може да ни доведе до причината откъде Върнън знае за тях и как ги е срещнал… и къде е в момента. Следваш ли мисълта ми?

Криминалистът в него се съпротивляваше, но Линкълн Райм трябваше да признае, че логиката ѝ го заинтригува.

— Добре. Ще се включа в играта.

— Кои са били хората, които Грифит беше взел на прицел? — каза Джулиет Арчър. — Освен майката на Амелия и шофьорите на автомобилите, върху които пое контрол, за да ни попречи да го заловим. Жертвите. Грег Фромър, Ейб Бенкоф, Джо Хеди. И евентуалната жертва в Скарсдейл, управителят на хедж фонд, Уилям Мейър.

— Е, какво за тях? — Райм съдействаше с удоволствие, но беше принуден да добави лъжица дяволска провокативност в яхнията.

— И така… — Арчър придвижи инвалидната си количка пред дъските с уликите. — Фромър е бил продавач в магазин и доброволец в приют за бездомни, наред с другите благотворителни дейности. Бенкоф е бил директор на счетоводството в рекламна агенция в Ню Йорк. Хеди е дърводелец в бродуейски театър. Мейър работи в сферата на финансите. Никой от тях, изглежда, не познава другите. И не живеят близо един до друг. — Тя поклати глава. — Няма връзка.

— Това не е достатъчно — тихо каза Райм. — Трябва да се разровиш по-надълбоко.

— Какво имаш предвид?

— Ти гледаш на повърхността. Представи си, че хората, които спомена, са улики… Не, не — сгълча я Линкълн, като я видя, че се намръщи. — Сега ти играй по моите правила. — Хората не са хора, а улики. На повърхността едната е сив метал, другата — кафяво дърво, третата — влакно от дреха, четвъртата — частица от лист. Какво е общото между тях?

Арчър се замисли и отвърна:

— Нищо.

— Точно така. Но щом имаме улики, продължаваме да ровим. Какъв метал, какъв вид дърво, какво влакно, от какво растение е листът? Откъде са дошли, какъв е контекстът ? Комбинираш ги и получаваш тапициран градински стол, изоставен под дърво джакаранда. Различията изведнъж съвпадат и се подреждат. Ти искаш да анализираш жертвите, Арчър. Добре, но трябва да подходим към търсенето ти по същия начин. Детайли! Какви са детайлите? Знаеш настоящата професия на хората. Ами миналото им? Виж необработените данни, които е събрала Амелия. Написаното на дъските е само обобщение. Адреси, професии, всичко, което изглежда свързано със случаите.

Джулиет отвори на екрана записките на Сакс и започна да ги чете.

— Мога да попълня информацията за миналото на Грег Фромър — каза Райм. — Той е бил директор по продажбите в „Системи Патерсън“ в Ню Джърси.

— С какво се занимават в „Патерсън“?

Линкълн си спомни какво му беше казал адвокатът.

— Горивни помпи. Един от големите доставчици.

— Добре, отбелязах. Ами Ейб Бенкоф?

— Амелия ми каза — с рекламна дейност. Клиенти са му били фирми за хранителни продукти, авиолинии. Не си спомням всичките.

Арчър прочете от записките на Сакс.

— Бил е на петдесет и осем години, директор на счетоводството. Доста високопоставен. Клиенти са били „Юнивърсъл Фудс“, „Ю Ес Ауто“, „Североизточни авиолинии“, „Компютри Агрегат“. Жител на Ню Йорк, живял е тук през целия си живот. В Манхатън.

— Ами Хеди, дърводелецът? — попита Райм.

— Израснал в Мичиган и работил в Детройт на поточна линия. Преместил се лук, за да бъде по-близо до децата и внуците си. Пенсионирането не му харесало, затова се включил в профсъюза и си намерил работа в театъра. — Джулиет отмести очи от компютърния екран. — Мейър е управител на хедж фонд. Работи в Кънектикът. Живее в Скарсдейл. Богат е. Не мога да открия нищо за клиентите му.

— Съпругата — каза Линкълн.

— Какво?

— Защо приемаме, че той е мишената? Женен ли е?

Арчър потърси информацията.

— Валъри Мейър. Тя е съдебен адвокат на Уолстрийт.