Джефри Дивър - Стоманена целувка

Двамата сте добър екип…

Сакс огледа апартамента. Мястото изглеждаше чисто. Нямаше запалени лампи и вътре проникваше оскъдна светлина от улицата. Това беше интересен аспект на градския живот — много малко слънчева светлина. Навлиза в дома или офиса ти и се отразява в прозорците, стените, табелите, витрините на магазините и други фасади. Повечето пространства в града са осветени от слънцето само два-три часа дневно, разбира се, с изключение на къщите на богаташите, които обитават висините. Амелия си спомни израз отпреди известно време — да живееш на отразена светлина — който много точно описваше живота в големия град.

Боже, колко философски съм настроена днес , помисли си тя и се зачуди защо ли е така.

В същия момент от външната врата се чу издрънчаване на ключове. В големите градове, поне в Ню Йорк, хората имат най-малко две секретни ключалки и верига.

Разнесе се леко изскърцване, когато вратата се отвори. Сакс извади глока си и се прицели в гърдите на мишената.

— Амелия — чу се стъписан шепот.

— Пусни чантата, Ник. И легни на пода по лице. Искам да виждам двете ти ръце във всеки момент. Разбираш ли?

Двамата Пуласки седяха в деликатесен магазин в Гринич Вилидж, недалеч от Шести участък.

Тони Пуласки работеше в Шести участък и двамата братя близнаци често идваха тук.

Той и Рон пиеха кафе от дебели чаши, толкова дебели, че ако някой ги чукнеше по-силно, както често се случва в заведение за хранене, нямаше да се очукат много.

От горната част на чашата на Рон обаче липсваше парченце със сърцевидна форма. Той внимаваше да не пореже устните си в острия ръб всеки път, когато отпиваше.

— И така — каза Тони, — нека изясним нещата. Ти провеждаш своеволна операция под прикритие и използваш собствени пари, за да купиш наркотик, а после веднага изхвърляш доказателството. Нямаш подкрепления от Криминалния отдел, нито от други специализирани части. Така ли е?

— В общи линии. А, и това става в най-опасната част на Ню Йорк. Статистически.

— Хубаво, че добави това в бъркотията.

Хората поглеждаха от време на време двамата братя близнаци. Те бяха свикнали с това, защото бяха абсолютно еднакви. И сега бяха облечени в подобни униформи. Тони имаше повече отличия. Той беше и по-големият.

Със седем минути.

Амелия Сакс беше казала на Рон да намери някого да му пази гърба, когато отиде на среща с наркобарона Один, докато търси каква е връзката му с Бакстър и новата дрога кеч. И единственият човек, за когото се сети Рон, беше Тони.

— Правиш това заради Линкълн, така ли?

Рон кимна. Не беше необходимо да повтаря онова, което Тони вече знаеше. Че след нараняването в главата Рон щеше да напусне полицията, ако Райм не го бе убедил да остане, като безцеремонно заяви: „Стегни се и се връщай на работа“. Райм не беше изиграл картата „Виж мен. Недъгав съм, а пак залавям лошите“. Само рече: „Ти си добро ченге, новобранец, и можеш да станеш дяволски добър криминалист, ако продължаваш да работиш. Знаеш, че хората разчитат на теб“.

— Кои хора? — попита Рон. — Моето семейство ли? Мога да си намеря друга работа.

Райм вече беше вдигнал нагоре лице така, както можеше да прави само той, когато хората не разбираха какво иска да им каже.

— Кои хора, мислиш? Говоря за жертвите, които ще умрат, защото ти ще се занимаваш с връзки с обществеността или някаква друга тъпотия, а няма да правиш огледи на местопрестъпления, за да заловиш извършителя, който ще ги убие след шест месеца. Трябва ли да ти го кажа буква по буква? Стегни се и се върни на работа. Това е последното, което ще чуеш от мен.

И Рон Пуласки се върна на работа.

— Какъв е планът ти за срещата с онзи Один? Това не е ли име на някакъв бог? Немски?

— Мисля, че скандинавски.

— Това означава ли, че е от Норвегия? Норвежец ли е?

— Не знам.

— Аха. И какъв е планът?

— Имам име. Един хлапак го знае къде ходи.

— Один, скандинавският дилър.

— Слушаш ли? Говоря сериозно.

— Продължавай — каза Тони и придоби сериозно изражение.

— Ще се срещна с Один. Ще кажа, че съм познавал Бакстър. Щял е да ме свърже с него, но са го арестували.

— Защо да те свързва с него?

— За да купя кеч. Супернаркотикът. Купувам го и после го арестувам. Влизаш ти. Та-дам! Преговаряме. Той ни казва какво е направил Бакстър и го пускаме. Бас ловя, че Бакстър го е финансирал. Казвам на Линкълн и той осъзнава, че Бакстър наистина е бил опасно лайно. Не е заслужавал чак да умре, но и не е бил кротко агънце.